Джо Абъркромби
Полукрал

Мъжът размахва коса и тегли рало в полето, мъжът стяга възел на палубата и с меч и секира в ръка сее огън и смърт по бреговете на враговете на страната си. Преди всичко обаче мъжът удържа мястото си в стената от щитове, не отлепя рамо от това на човека до себе си. Всичко по-малко е провал, особено ако въпросният мъж е син на краля на Гетланд, син на сурова земя, която ражда свирепи воини със сърца от камък и ръце от желязо.
        Принц Ярви не е от щастливците, на които боговете са дали две от тях. Неговият път е този на познанието и благата дума. Докоснат от баща Мир, майка Война никога няма да се усмихва над негови победи на бойното поле. За сакат слабак няма място ни в тренировъчния квадрат, ни в стената от щитове, нито дори в тронната зала на баща му, най-малкото на Черния трон, без значение дали е законният му наследник, или не. За беда, така мислят не само хората от Гетланд, така мисли собственото му семейство.
        Но ако на човек са нужни две ръце, за да се бие с някого, за да го наръга в гръб му стига и една. Особено ако е направлявана от остър като бръснач ум.
        Време е измаменият да стане измамник.
        Време е предаденият да се превърне в предател.
        Време е законният крал да се завърне на престола.