Анджей Пивоварчик
Отвореният прозорец

Едва ли тези, които не живеят в света на марките, допускат, че късчето хартия, което залепваме, за да изпратим писмо, може да се превърне в обект на престъпни страсти, ако то се нарича „Гвиана“, „Маврикий“ или „Десет краковски корони“, че има марки, по-скъпи от оригиналите на Тициан и Рубенс и че техните собственици понякога живеят под чужди имена, за да запазят брилянтите от своите колекции.
Един от най-големите филателисти във Варшава е намерен мъртъв. След няколко дни откриват трупа на неговата съпруга. Аутопсията показва, че и двамата са умъртвени с неизвестна отрова, а следствието установява липсата на най-скъпите марки от голямата стара колекция. Тяхната стойност възлиза на стотици хиляди долари. Безспорно, извършено е много тежко престъпление — две убийства с грабеж. Безспорно… И Анджей Пивоварчик ни повежда по сложния път на следствието, непрекъснато криволичещ, с много задънени улици, с чести погрешни предположения, които и най-нищожната преднамереност може да превърне в сигурно доказателство. Но обективният анализ, извършен с една почти педантична добросъвестност, показва, че в състава на всяко престъпление няма нито един факт, който може предварително да бъде приет за безспорен. Тъкмо това осигурява успеха на следствието. Служителите от криминалния отдел, които се стремят да открият убийците, всъщност съумяват да възвърнат откраднатото и да предотвратят едно предумишлено убийство.