Жорж Сименон
Търпението на Мегре

Луи Анслен стана, отведе Мегре до прозореца и наведен към него, все още разстроен от това, което видя, тихо каза:
— Никога досега не бях присъствувал на подобен изблик на омраза, на такова избухване на животински инстинкти!
През рамото му Мегре подхвърли на Жанвие:
— Можеш да ги затвориш.
И добави с ирония:
— Поотделно, разбира се.
Както се бе обърнал към спокойната гледка на Сена, той не ги и погледна, когато излизаха. Очите му търсеха по брега познатия силует на един рибар. От години наред той го наричаше „моят“ рибар, въпреки че положително човекът не беше един и същ. Важното бе винаги да има някой, който да лови риба близо до моста „Сен Мишел“.
Един влекач теглеше на буксир шлепа срещу течението, наклонявайки назад комина си, за да мине под каменния свод.
— Кажете ми, Мегре, кой от двамата, според вас…
Комисарят помълча, докато запали лулата си, и продължавайки да гледа навън, каза:
— Съдия сте вие, нали? Аз мога само да ви ги предам такива, каквито са.
— Не беше приятно за гледане. И в Дуе също не е било приятно.