Константин Кирица
Бялата роза

Доктор Тудор не обръщаше внимание на онова, което му говореше лекарят. Той наблюдаваше сгърчения труп на едно човече. Върху широкото чело имаше малка дупка, обградена с червен кръг.
— Стреляно е отблизо — каза Йон Роман. — Можем да изключим самоубийство.
— Самоубийство? — учуди се Виктор Мариян. — Дулото на пистолета би докоснало слепоочието… Положението на тялото показва, че убитият е спял. А пистолета изобщо го няма.
— Не е спял — каза доктор Тудор. — Погледнете юмруците му. Защищавал се е от смъртта, стискайки юмруци… След това тялото му се е катурнало, докато е стигнало до това положение. Пипал ли е някой тялото?
Лекарят Джордже Лука отговори веднага:
— Аз… докосвах тялото… Всъщност само китката на лявата ръка, за да установя смъртта… толкова беше късно вече… И никой не е местил тялото. Аз и адвокатът Барбу обърнахме внимание, че не бива да се върши това.