Ал. Азаров, Вл. Кудрявцев
Къща без ключ

Сталинград!…
Жак-Анри прегръща Жул — радиоапаратът предава траурни маршове от Берлин. Те звучат като панихида над гробовете на войниците от двадесет и двете обкръжени и разгромени дивизии на вермахта. Правителственият коментатор на имперското радио Фриче чете последното изказване на фюрера: „Нека нашите врагове знаят: в предишната война Германия капитулира в дванадесет без четвърт, а аз принципиално няма да се предам, преди да настъпи дванадесет и пет!“
Жул претършува цялата кантора и намери непълна бутилка перно. Сталинградската победа би трябвало да се полее поне с шампанско, но откъде да се вземе?… Мръщейки се, Жул изпива една чаша, напълва втора.
— За сталинградци! За войниците!
Жак-Анри се чука с него.
— За нас! — предлага Жул, разглеждайки на светло това, което е останало от перното.
— За нас! За победата! За Москва, старче!
Жул, развълнуван, си поема дъх.
— „Дванадесет и пет…“ А?! Как ти се струва?
— До пълната капитулация има много време — тихо казва Жак-Анри. — Това е само началото.
— Да, ама какво!… За началото!