Димитър Пеев
Аберацио Иктус

— Аз бих желал да кажа — вдигна неочаквано ръка Хубавенски.
— Кажете вие. Както виждате, началствата мълчат.
— Всеки престъпник, понеже действува в материалния свят и самият той е материален, винаги оставя някакви следи.
— Да, така е — каза усмихнато полковник Пиротски.
— Всеки престъпник винаги допуска някаква грешка — продължи окуражен Хубавенски. — Въпросът е да открием материалните следи, да открием тази грешка.
— Така пише в учебника, лейтенанте — каза Бинев. — Ама сега ние не сме се събрали да четем учебници. Я посочи де какви следи е оставил престъпникът, каква грешка е допуснал!
— Не може да не е допуснал — заупорствува Хубавенски.
— Не може в учебника, а в живота и това се случва — оттам се попълва черният списък на неразкритите престъпления.
— Почакайте, стига сте напътствували момчето — каза Пиротски. — Та той е прав. Не може да бъде престъпникът, колкото и да е умен, колкото и да е хитър и съобразителен, да не допусне никаква грешка.
— И каква грешка е допуснал нашият престъпник? — не без ехидство запита Бинев. — Бихте ли ни казали?
— Защо не? Нали затова сме се събрали…