Николай Павлов
И смъртта е решение

Над него припна гълъб и кацна на коленете му. За разлика от друг път, в ръката на Варгас нямаше трохи. Птицата вдигна глава към повехналото му лице и той срещна очите й — стъклени, немигащи. Погали я, после опря меката перушина до страната си и изведнъж осъзна, че държи в ръцете си един живот, на който най-скъп е полетът.
Варгас завидя на гълъба. Завидя му, че когато поиска, може да се откъсне от земята, от хората и да лети над всички, към своята цел. И завистта му внезапно прерасна в гняв, озлобление, че не е като него. Пръстите на ръката му се свиха около малкото телце и се отпуснаха чак тогава, когато главата на гълъба клюмна безжизнена. В очите на Варгас блестяха искрите на жестокостта и удовлетворението. Уби полета, за да усети, че все още има сили, че все още е той. Варгас гледаше мъртвата птица, капчицата алена кръв, избила на клюна й. Пусна я на земята и побягна. С такова настървение бягаше, сякаш го преследваше целият свят за извършеното престъпление. Чак когато се блъсна в заключената врата, се сепна. Неотменимият дъх на тамян за миг просветли съзнанието му, но това беше само моментно просветление, което караше вярващите да потръпват пред силата на всевишния.