Алберто Молина
Мъжете с цвят на мълчание

Тресящата се желязна грамада на електрическия влак се задаваше, металът тътнеше, прътът проискряваше по жиците. Под тежестта на композицията релсите сякаш се сплескваха и стенеха, но колелата нехаеха за техните терзания. Знаейки, че се приближава към прелез, машинистът гледаше съсредоточено от кабината си отсечката от линията, появила се пред очите му след излизането на дългата композиция от завоя. И изведнъж, като стигна до един съвсем прав участък, той се стъписа — съгледа, че напреки на линията върху релсите бе застанало превозно средство. Беше толкова близо, че размерите му растяха с всяка секунда. Надвисваше страшна опасност. Машинистът започна да действува инстинктивно. Докато мускулите на тялото му се напрегнаха, разумът му постепенно му внушаваше, че това е камион, че камионът е жълт, че отстрани личат някакви букви, че там пише ПММП и че ако не реагира светкавично, ще се сблъскат. Когато помисли за това, ръцете му бяха вече готови да задействуват спирачния механизъм, макар че не си спомняше как се беше озовал до него. И погледна напред.