Богомил Герасимов
Чудовището от Рокайла

Необикновен стържещ шум стигна до слуха му. Какво, по дяволите, беше това? Любопитството надделя и той направи още няколко крачки. Постепенно очите му свикнаха с мрака и той съгледа очертанията на замъка. Промъкна се до каменната стена и се притисна в нея. По-добро място за наблюдение не можеше да намери. На всичко отгоре заваля и дъжд. Започна да святка и да гърми. Той се наведе и клекна зад един каменен блок. Гласовете на брега станаха и по-припрени. Стържещият шум се засили. Чуха се бързи стъпки и някой влезе в микробуса. Запали мотора и с него — фаровете. Светлините им прорязаха две успоредни пътеки по езерната повърхност. И дъхът на Андреев спря. Не можеше да повярва на очите си. Колкото и невероятно да му се струваше, но Ласи, чудовището на езерото Лако, ръмжейки, се приближаваше към брега. Малка грозна глава, високо вдигната над водата. Двете гърбици, които беше виждал по снимките на „Таверна Ласи“, послушно я следваха. Стържещото ръмжене се сля с мотора на фолксвагена и след малко спря.