Батко Златко
Медената пита

Марин Петров Батембергски е роден в гр. Русе на 06.06.1907 г. в заможно, интелигентно семейство. Баща му е търговец на тютюн и син на личния преводач на Александър Батенберг, княз на България. Майка му е възпитаничка на Харковския лицей за благородни девици в Русия. Той е третото дете в семейството. От малък научава руски език от майка си, която му вдъхва любов към руската класика — Пушкин, Лермонтов, Толстой. Учи в немското училище в Русе. Но за да бъде по-близо до тютюневите си складове в Свиленград и Гюмюрджина, баща му премества семейството си в София. През 1927 г. Марин завършва техническото училище „Цар Борис“ в София, отдел лесовъдство и работи четири години в Западните Родопи — Батак, Девин, Чепино, като лесничей. Още като ученик прекарва ваканциите при баща си, помагайки му в работата, а едно лято придружава керван от камили с баща си из Анадола. Като много контактен и с чувство за хумор, бързо се сближава с турските деца и партньорите на баща си, от които научава турски и арабски език. Заминава за Чехия, където завършва Пражката политехника като инженер-лесовъд. През 1938 г. се завръща в България и работи като околийски лесничей в Сливен и Ихтиман (1938–1941). В Сливен подпомага ученическия оркестър като флейтист. Активно изучава английски и италиански език. През 1943 г. инж. Батембергски е мобилизиран в Несебър. Там е комендант на града и при идването на съветските войски през 1944 г. работи като преводач на съветското командване в града. В Несебър са евакуирани някои артисти от Софийската опера, те изнасят няколко представления, в които инж. Батембергски изпълнява баритоновите партии. Но неговите интереси и възможности са многостранни. От 1944 до 1947 г. той е административен директор на детския куклен театър в София, който е собственост на брат му, журналиста Кирил Батембергски. През 1948 г. е референт и ръководител на дървопреработващата индустрия към тогавашното министерство на индустрията. От 1952 г. инж. Батембергски работи в „Инжстрой“, а от 1954 г. в „Паркстрой“, като ръководи строежа на редица обекти в столицата — технически ръководител на Западния парк „Христо Смирненски“, на градината около Нардоната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, на озеленяването на Конно-спортната база „Хан Аспарух“, на Киноцентъра, на Чехословашкото посолство (до паметника „Васил Левски“) и на още много други по-малки обекти. Има няколко рационализации в службата си. Започва да пише стихове още от ученическите си години. Отначало те са хумористични, свързани със съучениците му, по-късно — със състудентите и колегите му. За деца започва да пише по-късно и най-хубавите стихове посвещава на единствения си син Пламен. Негови приказни герои са Баба Меца, Гъбарко, Шишарко, доктор Га — уникални за детската литература; също мравките, пчелите, калинките, врабчетата, кълвачите, бухалите, щъркелите… „Медената пита“ и „Гъбарко“ са сред най-доброто в българската поезия за деца, запомнени от поколения заедно с прекрасните илюстрации на художника Вадим Лазаркевич — баща.