Мики Спилейн
Змията

Той разбра, че зад гърба му нещо става, обърна се леко… за да види, че човекът, когото беше убил преди повече от трийсет години, се разпада на части, а костеливият му пръст докосва спусъка, готов да реагира и на най-слабия натиск. Пушката изтрещя, адският й пламък прониза Змията право в гърдите и го отхвърли на четири крачки. Докато ехото все още кънтеше из планинските чукари, покритият с отдавна изсъхнала кожа череп се изтърколи от таксито и се спря до лицето на Змията, като му се хилеше идиотски.
— Сега всичко свърши, така ли? — тихо попита Велда. Дрехите й бяха струпани на купчина и с умиращите лъчи на слънцето тя изглеждаше като горска нимфа, с чудесните си гарвановочерни коси, падащи като водопад върху проблясващото във вълшебния полумрак тяло.
Майк Хамър срещу Змията