Алекс Болдин
Вратата на Акер

Когато Алекс Болдин ми се обади с молба да напиша нещо за дванадесетия му сборник с разкази, приех, без да се замисля. Напоследък той пише доста по-малко като обем, но написаното си струва! Бях се прибрал от работа уморен, седнах пред компютъра и зачетох „Вратата на Акер“. След първите изречения забравих проблемите от деня и неусетно се пренесох в света на героите му. Години по-рано ми се случваше понякога да седя на чаша вино с друг голям български писател — Ангел Веселинов и той да ми разказва кротко и увлекателно измислени и действителни истории. За жалост, той вече не е между нас, но хубаво е, че таланти като Алекс продължават приказния свят на думите.
Като майстор-разказвач Алекс не натрапва нито героите, нито собствения си поглед върху обикновените случки от живота на българина през последните години. Дори при разкази, гравитиращи с мистиката, думите на Лило за иманярските му премеждия звучат нормално и неволно те карат да се питаш дали пък не е истина цялата история. Често използваният от автора литературен похват „разказ в разказа“ ни прави съпричастни към тежката съдба на гордия родопчанин Кара Кольо. Бягайки от нищетата и самотата, неразделен с най-скъпото си — гайдата, той успява в една необикновена търговия с магарета, намира и сродна душа, в лицето на македонката Калина, благодарение на прекрасната народна песен „Девойко, мари хубава“. Животът, разбира се, залага капани и може да промени и най-смелите планове на хората. Това разкрива много умело Алекс Болдин и с една почти фолклорна философия ни поднася крайните, неприятни развръзки с прости думи и голяма човещина — „Коледна звезда“, „Интернет клуб“, „Амбулантният търговец“, „Добротата в теб“. В други разкази авторът върви по ръба на битовизма, но с чувство за хумор и дори известна доза оптимизъм успява да изведе героите си над скучните клишета на деня, над мизерията, болестите, безработицата и самотата — „Сънят е сладко нещо“, „Творецът на мартеници“ или „Кулинарен естет“.
Несправедливостта в държавата, партийните кражби и извращения, тарикатите, заработващи в чужбина, болни, отчаяни мъже и жени, са представени от автора открито, незавоалирано и ясно, както всъщност трябва да се говори за всички недъзи на днешното, продънено от неправди псевдообщество. В това отношение Болдин реже като остър нож и дори с угрозата да вгорчи и без това трудния ден на сегашния българин, успява да посочи лошото, пошлото и нечовешкото! А от това несъмнено има нужда! При толкова словоблудство в масмедиите, размиване на права и отговорности, липса на критерии за добро и зло, ако не писателят, кой би го сторил?
Не се съмнявам в успеха на тази книга! Тя е пълна с нещо, което отделя добрия писател от посредствения — човещината!
Красимир Бачков

Алекс Болдин пише леко и увлекателно.
Такъв е и в новата си, дванадесета книга, в която ползва като стимул материали от Интернет — „Сънят е сладко нещо“ и от направили му впечатление документални филми — „Амбулантният търговец“.
Не се захваща с теми, които не познава или не би разработил успешно и убедително.
Всичко при него е преживяно, видяно, чуто, прочетено и осмислено.
Историите му са автентични, правдиви, жизнени, достоверни.
Дори когато пише най-трудния вариант на разказ — коледния — неговият е вариация на тъжно-нежна, но правдива приказка — „Коледна звезда“…
Героите му са обикновени хора, смачкани българи от миманса и мълчаливото мнозинство, измамени през прехода, излъгани в надеждите си, без перспективи и мечти, водещи жалко съществуване за едното оцеляване — „Интернет клуб“, „Болката в нас“.
Малки хора, но симпатични — като при Чехов и Мопасан, както при Радичков с неговата наблюдателност и дяволит поглед към окръжаващата го действителност…
Болдин знае от кои класици да се учи, какво да попие от тях, но да продължи уверено и напористо по свой път, изграждайки свой свят, стил, образи, конфликти и сюжети.
Притежава неподправено демократично мислене и усет за справедливостта и когато е необходимо недвусмислено го демонстрира — „Възмездието“
Страстен поклонник е на истината за исторически събития и факти и е готов да предлага и иконоборчески версии на прочути събития като гибелта на Ботев — „Копчето“.
Познава вътрешния свят на животните, умее да ги експонира с няколко щрихи и да бъде анималист с въздействащата сила на Елин Пелин — „Сакатлъци“, „Хищници“.
Пробва се и във фантастиката — „Вратата на Акер“.
Експонира провинциална северозападна България и Враца в частност с много любов, с усет и вкус към детайла, като често разказите — в обем до 5 страници звучат като тъжни балади и елегии за отминали дни и пропилени надежди.
Но чудно, в тези разкази песимизмът отсъства — тържествува светла надежда, смях през сълзи, вяра във възможностите, иронично-присмехулен поглед към действителността, желание да се живее — напук на обстоятелствата и въпреки жестоките ограничения на заобикалящия ни свят е налице неизбежен оптимизъм — стаен, скромен, но неунищожим.
Майсторски обрисувани и запомнящи се са неговите персонажи, особено женските образи — силни, волеви, хитри, прагматични и често доминиращи над мъжките.
Сборникът „Вратата на Акер“ се чете на един дъх, като откровение.
Той е добре композиран и премислен, без случайни и слаби хрумки.
За мен това е равносметка на един изминат творчески път.
И знак за креативните възможности на Алекс Болдин.
Пожелавам му творческо дръзновение и да ни зарадва с нови, още по-хубави творби.
Борислав Гърдев