Жрецът воин
• Том 2
- Заглавие
- Жрецът воин
- Заглавие на том
- Том 2
- Тип
- монография
- Националност
- българска
- Език
- български
- Поредност на изданието
- първо
- Категория
- Литературознание
- Редактор
- Димитър Кирков
- Художник
- Богдан Мавродинов
- Технически редактор
- Ронка Кръстанова
- Рецензент
- Атанас Василев Натев, Иван Александров Цветков
- Коректор
- Кръстина Денчева
- Издател
- Издателство „Наука и изкуство“
- Град на издателя
- София
- Година на издаване
- 1976
- Печат
- „Александър Пъшев“ — Плевен
- Носител
- хартия
- Литературна група
- III-8
- Дадена за набор/печат
- 6.VIII.1975 г.
- Излязла от печат
- 30.VI.1976 г.
- Печатни коли
- 21
- Издателски коли
- 19,59
- Формат
- 16/60/84
- Номер
- 82 Б-3
- Издателски №
- 22351
- Брой страници
- 334
- Тираж
- 7112
- Подвързия
- твърда с обложка
- Цена
- 2,72 лв.
- Съдържание
-
Глава първа
Философско-естетически явления и течения в Европа на синора на двата века. Родство с идеите на П. П. Славейков. Влияние. „Индивидуализацията“ на нравствения закон според Фолкелт. Индивидуалистични идеи за освобождение на личността: Макс Месер, Кнут Хамсун и др. Книгата на Лебон „Психология на народите и масите“. Херман Бар и недоверието към школи и течения. Култ към настроенията — Едгар Щайгер. Индивидуалистично и антибуржоазно в естетическите възгледи и художествения патос на Оскар Уайлд. Сходства с Пенчо Славейков. Въздействие. Различия. Основната тенденция във възгледите на Славейков върху проблема изкуство — живот … 5
Глава втора
Преливане на естетизма и индивидуализма в модернизъм и декадентство. Пенчо Славейков и модернистите-декаденти. Допирни точки и съществени отлики. Славейков и националното в изкуството; Славейков и народното творчество. Другите от кръга „Мисъл“ по тези проблеми. Привързаността към принципите на реалистичната поетика и идеята за свобода на творческата индивидуалност. Средищното място на Пенчо Славейков между критическите реалисти и символистите … 31
Глава трета
Пенчо Славейков и Хенрик Ибсен. Фактически данни за интереса на нашия поет-критик към „Северния бард“. Идеята за вярност на себе си у двамата и нейните социално-психологически предпоставки. „Освобождението на духа“ и проблемът личност — общество. Култът към самостоятелната, силна и независима личност и конфликтите между нея и средата, „мнозинствотО“, държавата. Вярност на себе си и нравствен дълг. Нравствен патос и аполитичност … 48
Глава четвърта
Някои по-ранни „източници“ на принципа за „вярност на себе си“: С. Киркегор, немските романтици. Киркегоровата идея за „избор на себе си“. Волята като създател на личността. Страстният стремеж към безгранична свобода на личността и на твореца у романтиците. Идеята за вечното движение и изменение. Романтическата ирония. Романтичното в естетическата позиция на П. П. Славейков в антологията „На острова на блажените“. Още веднъж за естетизма в светосъзерцанието на Славейков. Неоромантичното у него … 74
Глава пета
Пенчо Славейков и неокантианците. Интересът на поета-критик към Йоханес Фолкелт, Личността на Фолкелт, подходът му към научните проблеми. Естетиката му. Изкуството — „съществено преобразяване на природата“ и „създаване на нов свят“. „Човешки значителното“ — Предмет и цел на изкуството. Естетическото съзерцание. Изкуството — „чиста форма“. Противоречия и „антиномии“. Изкуство и нравственост. Нравствено въздействие и художествено наслаждение. Идеята за „красива нравственост“. Против тенденциите. Естетико-мирогледно въздействие върху П. П. Славейков: подтици, получени от Фолкелт за поезия от „другия бряг“. Доколко Славейков е ученик на Фолкелт. Естетическата система на Конрад Ланге. Целта на изкуството — естетическа наслада чрез художествена илюзия и „съзнателна самоизмама“. Формализмът на Ланге и антиформализмът на Славейков. Интересът на поета към възгледите на Ланге за емоциите в поетическото творчество. Въздействие на Ланге върху Славейков … 84
Глава шеста
Пенчо Славейков и Фридрих Ницше. Многопосочни интереси на българския поет-критик към немския „философ-поет“. Самопризнания и самопреценки. Влиянието на Ницше върху художници и мислители от разни страни в миналото. Причини. Ницше като стилист и художник. „Съчетаване“ на философия и поезия. Отхвърляне монизма и прослава на противоречията. Въздействие върху Славейков. Против „теоретическото съзнание“ и системите. „Философията на живота“ и нейното отношение към логиката, познанието и истината. „Волята за власт“ — „основен закон и най-дълбока същност на битието“. Прослава на самотата и страданието, на духовната сила и твърдост, на смелостта и действеното начало. Против умереността и скромността, против покорството и смирението. Идеята за вечното възвръщане. Възхвала на жизнерадостта. Против църквата, религията, свещениците; против държавата. Омраза и презрение. Бойко Раздяла и Фридрих Ницше. Отношение към „тълпата“, обикновените хора, народа. Идеята за свръхчовека и нейният отзвук у Славейков. Борба срещу морала, нравствените ценности и критерии в името на „живота“ и „освобождението“ на човека. Индивидуализъм и йерархия. Апология на аристокрацията. Отгласи на Ницшеви идеи у Славейков. „Индивидуализацията“ на тези идеи … 121
Глава седма
Антиницшеанство и антииндивидуализъм в мироглед и творчество. „Сън за щастие“, „Бойко“, „Запустение“ и други творби от тази гледна точка. Просветителство. П. П. Славейков и руската литература. Отношението му към Тургенев, Короленко, Чехов, Горки и други писатели. Статиите му за Толстой и Пушкин. Хуманистичното и реалистично въздействие на руската литература върху Славейков … 179
Глава осма
Пенчо Славейков и Гьоте. Гьотевата лирика — творческа школа за Славейков. Гордостта на ученика. Намиране себе си чрез учителя. Хармонията и пътят към нея. Култът на Гьоте към „продуктивността“. Сила на духа. „Гьотевското“ у типични Славейкови герои. Гьоте и модерните идеи за вярност на себе си. „Правилно е това, което ми съответствува“. За свободно и органично изявяване. Смелостта да се отдаваш на впечатленията. Творческата индивидуалност — „висшето в изкуството“. Другата страна на човешката природа и таланта. Същността наличността. Необходимост от намиране и овладяване на тази същност. Изявяване и развитие на личността чрез усвояване на „външния свят“. „Всички ние сме колективни същества.“ Гьоте — диалектик. Диалектиката като извор на хармония. Диалектическото в светоотношението на П. П. Славейков. Доколко Славейков следва Гьоте. Драмата на „Ваймарския мъдрец“ и нейната историческа обусловеност. Заветът на писателя. Реално и идеално в изкуството … 198
Глава девета
Пенчо Славейков и Хайнрих Хаине. Всестранен интерес и духовна близост. Хайне — „модерен човек“. „През моето сърце мина великата световна пукнатина.“ Славейковата трактовка на Хайневата многоликост и противоречивост. Иронията на Хайне. Извори. Същност. Диалектика и ирония. Славейков — почитател и ценител на Хайневата ирония. Родство. Въздействие. Диалектически поглед и волно-асоциативен стил. Сходство на натюрели и творческо влияние. Хайне — „борец за освобождението на човешкия дух“. „Елинизмът“ на Хайне и Славейков. Близост и различия в обществено-критическия патос на двамата. Последователността на великия ироник: „неизменна привързаност към демократическите идеи на революцията“. Хайнрих Хайне в жизнения и творческия подвиг на Пенчо Славейков … 243
Глава десета
Културно мисионерство. Сред книгите. В храма на Мелпомена. Славянският събор. Изгнание. „Последният хълм“ … 299 - Бележки
-
Третият том е издаден през 1988 г.
http://www.bg.cobiss.net/scripts/cobiss?command=DISPLAY&base=99999&rid=1092451044&fmt=11&lani=bg - Въведено от
- zelenkroki
- Създадено на
- Обновено на
- Източници
- Сканове, OCR и DjVu: remark
- Връзки в Мрежата
- Библиографии