Александър Дюма
Двадесет години по-късно

Автор

Александър Дюма

Заглавие

Двадесет години по-късно

Издателска поредица

Библиотека „Приключения и научна фантастика“ №114

Авторска серия

Тримата мускетари №2

Тип

роман

Националност

френска (не е указано)

Език

български

Поредност на изданието

първо (не е указано)

Категория

Исторически романи и повести

Жанр

Исторически приключенски роман, Историческа сага, Роман на плаща и шпагата

Теми

Европейска литература, Романтизъм

Преводач

Любен Велчев

Език, от който е преведено

френски

Година на превод

1970 (не е указано)

Редактор

Иван Иванов

Художник

Р. дьо Ла Незиер, Петър Петров

Художник на илюстрациите

Р. дьо Ла Незиер

Художествен редактор

Тончо Тончев

Технически редактор

Катя Бижева

Коректор

Елена Иванова

Оформление на корица

Петър Петров

Издател

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

Град на издателя

София

Година на издаване

1970

Печат

Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“

Носител

хартия

Дадена за набор/печат

15.VII.1970 г.

Излязла от печат

20.XI.1970 г.

Печатни коли

56,5

Издателски коли

46,89

Формат

1/16 59/84

Номер

Ч-840-3

Поръчка

316

Брой страници

904

Подвързия

твърда с обложка

Цена

2,49 лв.

С илюстрации

да

УДК

840-31

Анотация

„Двадесет години по-късно“, втората част от трилогията на Дюма, не отстъпва на „Тримата мускетари“ като образцов приключенски роман с увлекателна и логично развиваща се интрига. Той е исторически по-верен от първата част, защото тук Дюма е принуден да отдели много по-голямо внимание на историческите събития — фрондата във Франция и гражданската война в Англия. Фрондата — борба на феодалната аристокрация в съюз с буржоазията и парижкото население против утвърждаващия се абсолютизъм — е била противоречиво и вътрешно безсилно движение: принцовете са фрондирали само за лични интереси. Писателят е предал особено сполучливо страниците, посветени на принцовете: с голям хумор и реалистична вярност изобличава техния егоизъм, взаимните им разпри и пълната готовност да предадат всеки миг съюзниците си — буржоазията и парижкото население.
Тук в романа безкористието и благородството на четиримата герои — Атос, Портос, Арамис и Д’Артанян, са предадени своеобразно и по-дълбоко. Активни участници в събитията, те се издигат вътрешно над тях, защото, каквито и да са личните им цели, симпатии и антипатии, винаги действуват по нормите на някаква „общочовешка“ етика. Тъй откровеният кариерист Д’Артанян в края на краищата отстъпва на благородните подбуди, макар и да са в конфликт с личния му интерес. Тъй като представя в лицето на Атос убеден феодал и монархист, Дюма подчертава в него идеализма, рицарството като начало, което очиства етиката на Атос от елементарния класов егоизъм. И именно това „човешко начало“ осигурява на неговите герои симпатията и съчувствието на читателя и тяхната нравствена и фактическа победа над Мазарини и Ана Австрийска. На някои места историята отива на по-заден план, което се вижда особено ясно при развръзката. Разбира се, Дюма знае, че компромисът между кралския двор и фрондьорите е бил подготвен от целия ход на събитията, дори направо заявява за това, но в романа кралицата и кардиналът Мазарини са принудени на тоя компромис от победителя Д’Артанян. По тоя начин в романа благополучно завършват всички приключения и героични подвизи на великодушните, смелите и беззаветно верните един на друг герои — Атос, Портос, Арамис и Д’Артанян.

Съдържание

ПЪРВА ЧАСТ

I. Сянката на Ришельо ……… 5
II. Нощен обход ……… 16
III. Двама стари неприятели ……… 25
IV. Ана Австрийска на четиридесет и шест години ……… 42
V. Гасконец и италианец ……… 53
VI. Д’Артанян на четиридесет години ……… 59
VII. Д’Артанян е в затруднение, но един от нашите стари познайници му идва на помощ ……… 67
VIII. За различното въздействие, което половин пистол може да има върху един клисар и върху едно дете-четец ……… 77
IX. Как Д’Артанян, като търсеше много далеч Арамис, забеляза, че той седи на коня зад Планше ……… 85
X. Абат д’Ербле ……… 94
XI. Двама хитреци ……… 102
XII. Господин Портос дю Валон дьо Брасьо дьо Пиерфон ……… 113
XIII. Как Д’Артанян, като се срещна отново с Портос, видя, че щастието не е в богатството ……… 120
XIV. В която се показва, че ако Портос беше недоволен от положението си, Мускетон бе много доволен от своето ……… 129
XV. Две ангелски глави ……… 136
XVI. Замъкът Бражелон ……… 146
XVII. Дипломацията на Атос ……… 154
XVIII. Господин дьо Бофор ……… 166
XIX. Как се забавляваше господин херцог дьо Бофор във Венсенската кула ……… 173
XX. Гримо постъпва на служба ……… 183
XXI. Какво съдържаха баниците на наследника на дядо Марто ……… 196
XXII. Едно приключение на Мари Мишон ……… 208
XXIII. Абатът Скарон ……… 223
XXIV. Сен Дени ……… 239
XXV. Един от четиридесетте начина за бягство на господин дьо Бофор ……… 249
XXVI. Д’Артанян пристига навреме ……… 261
XXVII. Главният път ……… 272
XXVIII. Среща ……… 279
XXIX. Добродушният Брусел ……… 289
XXX. Четирима стари приятели се готвят за среща ……… 296
XXXI. Площад Роял ……… 306

ВТОРА ЧАСТ

I. Салът на Оаза ……… 313
II. Схватка ……… 323
III. Монахът ……… 329
IV. Опрощение на греховете ……… 341
V. Гримо проговорва ……… 347
VI. В навечерието на битката ……… 354
VII. Едно пируване като в миналото ……… 366
VIII. Писмото на Чарлз I ……… 375
IX. Писмото на Кромуел ……… 381
X. Мазарини и кралица Анриет ……… 391
XI. Как понякога нещастните вземат случая за провидение ……… 398
XII. Чичо и племенник ……… 407
XIII. Бащинство ……… 412
XIV. Още една кралица търси помощ ……… 421
XV. В която се доказва, че първият порив е винаги най-правилният ……… 433
XVI. Те Deum-ът за победата при Ланс ……… 443
XVII. Просякът от черквата Сент Йосташ ……… 462
XVIII. Кулата Сен Жак ла Бушри ……… 473
XIX. Бунтът ……… 480
XX. Бунтът се превръща във въстание ……… 488
XXI. Нещастието придава памет ……… 502
XXII. Свиждането ……… 509
XXIII. Бягството ……… 516
XXIV. Каретата на господин коадютора ……… 530
XXV. Как д’Артанян и Портос спечелиха от продажбата на слама — единият двеста и деветнадесет, а другият двеста и петнадесет луидора ……… 544
XXVI. Известие от Атос и Арамис ……… 553
XXVII. „Шотландецът коварен, лош, продаде краля си за грош“ ……… 566
XXVIII. Отмъстителят ……… 575
XXIX. Оливър Кромуел ……… 585
XXX. Благородниците ……… 591
XXXI. Господи Исусе! ……… 597
XXXII. В която се доказва, че в най-тежките положения храбрите хора не губят никога присъствие на духа, а здравите стомаси — апетита си ……… 606

ТРЕТА ЧАСТ

I. Наздравица за падналото величество ……… 615
II. Д’Артанян измисля план ……… 624
III. Играта на ландскнехт ……… 636
IV. Лондон ……… 643
V. Съдебният процес ……… 650
VI. Уайтхол ……… 660
VII. Работниците ……… 670
VIII. Remember ……… 678
IX. Човекът с маската ……… 686
X. Къщата на Кромуел ……… 695
XI. Разговор ……… 703
XII. Фелуката „Светкавица“ ……… 714
XIII. Виното Порто ……… 727
XIV. Виното Порто (Продължение) ……… 738
XV. Съдба ……… 743
XVI. В която, след като избягна опасността да бъде изпечен, Мускетон се изложи на опасността да бъде изяден ……… 750
XVII. Завръщане ……… 759
XVIII. Посланиците ……… 769
XIX. Тримата лейтенанти на генералисимуса ……… 778
XX. Битката при Шарантон ……… 793
XXI. Пътят за Пикардия ……… 805
XXII. Благодарността на Ана Австрийска ……… 813
XXIII. Господин Мазарини в ролята на крал ……… 818
XXIV. Предпазни мерки ……… 822
XXV. Умът и силата ……… 829
XXVI. Умът и силата (Продължение) ……… 833
XXVII. Силата и умът ……… 839
XXVIII. Силата и умът (Продължение) ……… 841
XXIX. Подземията на господин Мазарини ……… 848
XXX. Преговори ……… 853
XXXI. В която почва да се вярва, че най-после Портос ще стане барон, а д’Артанян — капитан ……… 859
XXXII. Как с перо и заплаха се върши работа по-бързо и по-добре, отколкото с шпага и с преданост ……… 868
XXXIII. Как с перо и заплаха се върши работа по-бързо и по-добре, отколкото с шпага и с преданост (Продължение) ……… 877
XXXIV. В която се доказва, че понякога кралете могат да влязат по-мъчно в столицата на кралството си, отколкото да излязат от нея ……… 884
XXXV. В която се доказва, че понякога кралете могат да влязат по-мъчно в столицата на кралството си, отколкото да излязат от нея (Продължение) ……… 891
Заключение ……… 896

Бележки за изданието, от което е направен преводът