Норберт Винер
Аз съм математик

Макар че не взех непосредствено участие в създаването на атомната бомба, трябваше по-дълбоко да погледна в душата си. Вече казах по какъв начин работата на уредите за прогнозиране и сметачните машини ме доведе до основите на кибернетиката и до разбирането на възможностите, които се крият в заводите автомати. От гледна точка на науката това събитие естествено не беше така революционно, както създаването на атомната бомба, но то разкриваше големи възможности да се причини добро или зло на обществото. Аз се опитах да си обясня в какво се състои моят дълг и реших, че може би е по-добре да се възползувам от правото да имам лични тайни — нали висшите сфери имат право да пазят държавна тайна, и да скрия идеите и работата си. Известно време аз се забавлявах с това намерение, но после дойдох до извода, че то е неосъществимо, защото моите идеи принадлежат на нашето време, а не лично на мене. Дори ако бях унищожил всяка дума, която можеше да даде представа за моята работа, тези думи неизбежно щяха да се появят отново в трудовете на други и може би в такъв контекст, при който техният философски смисъл и социална опасност, скрита зад тях, биха били по-малко очевидни. Аз вече не можех да скоча от гърба на необяздения кон и на мене не ми оставаше нищо друго, освен да препускам.