Площадката на празненствата
- Заглавие
- Площадката на празненствата
- Други автори
- Нели Чалъкова (предговор)
- Тип
- сборник повести, документална повест
- Националност
- японска (не е указано)
- Език
- български
- Категория
- Мемоари
- Жанр
- Съвременна проза (XX век), Документална проза, Мемоари
- Теми
- XX век, Втора световна война, Япония
- Преводач
- Нели Чалъкова
- Език, от който е преведено
- японски
- Година на превод
- 1980
- Редактор
- Рашко Сугарев
- Художник
- Христо Алексиев
- Художествен редактор
- Красимира Деспотова
- Технически редактор
- Цветанка Николова
- Рецензент
- Ефрем Каранфилов
- Коректор
- Димитър Матеев
- Издател
- Държавно военно издателство
- Град на издателя
- София
- Година на издаване
- 1980
- Печат
- Печатница на Военното издателство
- Други полета
-
Пълни авторски права: Нели Чалъкова, преводачка, 1980 / с/о Jusautor, Sofia.
Техн. поръчка №: 196. - Носител
- хартия
- Литературна група
- VI/566
- Дадена за набор/печат
- 11. VIII. 1980 г.
- Подписана за печат
- 1. XII. 1980 г.
- Печатни коли
- 8,75
- Издателски коли
- 7,35
- УИК
- 7,06
- Формат
- 84×108/32
- Код / Тематичен номер
- 24/95366/5637-78-80
- Номер
- Ч-З
- Поръчка
- № 57
- Брой страници
- 140
- Тираж
- 5 130
- Цена
- 0,87 лв.
- УДК
- 895.6-32
- Анотация
-
Тази книга на японската писателка Хаяши Кьоко представлява развълнуван разказ за събитията, последвали първия атомен взрив над Нагасаки. Повестта е монолог за ужасите, сполетели мирното население, за бавната смърт на много и много хора, за продължилата агония и тежките последствия от лъчевата болест, тъй дълго продължили и след трагичния 9 август 1945 година.
Ала каквито и да са последствията, с целия им ужас, тази книга ни напомня, че всички описани страдания са нищо в сравнение с възможните нови, чийто размер би бил и чудовищен. - Информация за автора
-
Хаяши Кьоко е родена през 1930 г. в Нагасаки. Получава образование в родния си град. Понастоящем се занимава с литературна дейност.
Повестта „Площадката на празненствата“, написана в памет на жертвите на Нагасаки, е седмото нейно произведение. Ужасите на атомната бомбардировка и страданията доминират в творчеството на писателката. Много вълнуващи страници в японската литература са посветени на трагедията на Хирошима и Нагасаки, но особено силно въздействие оказват произведенията, написани от очевидци на събитията от 1945 г., както е случаят с Хаяши, запазила в себе си за цял живот страшния спомен. По думите на Хаяши, нейните книги са опит да се освободи от тежестта му, споделяйки го с хората, но опит неуспешен — от този кошмар човек не може да избяга.
Мисълта за написването на повестта „Мàцури-но ба“ се зародила, когато през 1968 г. по време на олимпийските игри писателката гледала по телевизията предаване за празничните веселия на „Сейнен-но хироба“ („Площада на младостта“). Те възкресили в паметта на Хаяши спомена за друга бетонна площадка, на която на 9 август 1945 г. нейните съученички се били веселили за последен път в живота си.
Както споделя писателката, ужасите на този ден я преследват постоянно, не я оставят и днес на спокойствие. Тя често вижда насън атомния взрив, но мъртвите й приятели не я посещават в съня й. На тяхното място тя вижда себе си, сгърчена в предсмъртно страдание — те не се появяват в нейните сънища, защото тя самата се превъплъщава в тях. На тези мъртви свои приятели Хаяши посвещава повестта „Мàцури-но-ба“.
Както „Мàцури-но ба“, така и втората повест „Наджа?-мòнджа-но цурà“ („Кукла с изпитателен поглед“) въздействува силно с пълната достоверност на описваните събития, предадени със своеобразен стил, присъщ на творческия почерк на Хаяши. Произведенията й обхващат широк диапазон на чувствата, съчетавайки суровостта и лаконичността на сухия текст на документа със задъхана емоционалност. Писателката ту се доближава до описваните събития, ту се отдалечава от тях във времето, нарушавайки хронологическата последователност, за да ги погледне и преосмисли през очите на нашите съвременници.
Хаяши не се занимава с активна политическа дейност. Но дори при нейната формална политическа неангажираност произведенията й убедително разкриват стремежа на обикновените японци, на всички съвременници на трагичните събития от 1945 г. и техните потомци към мирен живот, над който не тегне заплахата от нова война. Не случайно премията „Акутагава“ — най-високата литературна премия в Япония — беше присъдена на повестта „Мàцури-но ба“ през 1975 г., когато Япония отбеляза траурна годишнина — 30 години от бомбардировката над Хирошима и Нагасаки. Резонансът на това литературно събитие сред японската общественост доказа, че времето не е изличило спомена за жертвите от съзнанието на японския народ.
Писателката не излиза с открит призив към борба против силите на войната, но нейните произведения с една толкова характерна за японските литературни традиции дискретност и ненатрапчивост подбуждат към активна намеса в това, което става около нас в името на живота и мира. Максималната автентичност на тези изстрадани книги, човечността, искреността помагат на Хаяши да намери път към сърцата на читателите.
Както героите на повестта размисъл „Мàцури-но ба“, така и Такако, на която е посветена повестта „Наджа?-мòнджа-но цурà“, не са плод на творческото въображение на писателката, а реални хора, съществували в действителност, чиято мъченическа смърт никога не трябва да потъва в забвение, за да няма продължение трагедията на Хирошима и Нагасаки.
Нима може някой да остане равнодушен пред скръбната молитва на Хаяши Кьоко: „Моля се с цялата си душа: оставете ни нас — хората — да умираме с човешка смърт!“*
[* Относно спомените на Хаяши Кьоко са използувани нейни интервюта в литературната периодика (списанията „Гундцо“, „Бунгаккай“ и др.). Последната реплика е по интервю в „Бунгаккай“.]
ОТ ПРЕВОДАЧКАТА - Съдържание
-
Площадката на празненствата / 7
Кукла с въпросителен поглед / 69
Надгробие за двама / 107 - Въведено от
- Karel
- Създадено на
- Обновено на
- Източници
-
Националност: японска —
https://en.wikipedia.org/wiki/Kyoko_Hayashi - Връзки в Мрежата
- Библиографии
- Промени