Андре Мороа
Животът на Александър Флеминг

„За Александър Флеминг, откривателя на пеницилина, без преувеличение може да се каже: той победи не само болестите, но победи и смъртта.“ Това кратко, но твърде категорично определение за научното дело на Флеминг, което ни дава съветският учен проф. И. Касирский, на мнозина може би ще се стори пресилено. За тези обаче, които денонощно бдят над болните и които знаят колко трудно се лекуваха редица болести преди откриването на пеницилина и колко много хора са изтръгнати от преждевременна смърт благодарение на него и на редица други лекарства от този род, това е дори твърде скромно определение на новата, ера в лечебната медицина, която постави Флеминг — ерата на антибиотиците. Сега много от болестите са победени. И това го дължим преди всичко на Флеминг.
        Биографията на Александър Флеминг е разказана от познатия на българската читателска публика голям френски писател Андре Мороа. Животът и делото на Флеминг са интересни не само за лекаря, но и за всеки, който се интересува от голямото научно откритие на века, постигнато от английския учен. Защо Мороа пише биография на един учен? Сам той подчертава, че в нашия век, когато науката изменя коренно условията за съществувание на човека, интересът към живота на научните работници постоянно расте. Андре Mopoa подчертава преди всичко онези качества на човека и учения — трудолюбие, добросъвестност и углъбеност в търсене на научната истина, дори романтично увлечение в изясняване на едно разкрило се като че ли случайно научно явление. Тези именно качества превърнаха случайното наблюдение в нова епоха в медицината.
        Сам Флеминг казва: "Спорите не растат върху агара, за да ми кажат — „знаете ли, ние отделяме антибиотик“. Това е трябвало да каже и докаже Флеминг. Животът и делото на Флеминг са интересни за всеки, който обича науката и хората.