Трите драконови яйца

Щом разтворят този сборник, читателите ще забележат на една от първите му страници няколко реда, изпъстрени със странни знаци — това са заглавията на книгите, от които са преведени приказките в сборника. Вече имаме възможност да посочваме точно от какъв език, от коя книга на този език са подбирани източните приказки, тъй като трудните и интересни езици на източните народи стават известни и в България.
        Източните приказки винаги са били много увлекателно четиво и за децата, и за възрастните. Често пъти в тях се разказва за съвсем непознати, чудновати неща, за невероятни събития и същества. Хиляди години тези приказки са се предавали от уста на уста по земите на далечните източни страни. А когато са тръгвали на далечен път, търговци и пътешественици, воини и монаси са ги разнасяли по света. Но дори и в най-отдалечени места слушателите са откривали и по нещо познато, нещо свое. Същото могат да направят днес и нашите читатели — защото приказката разказва за хората, където и да живеят те. Веселият индонезийски хитрец Си Кабаян прилича много на своя български побратим Хитър Петър, еднаква съдба имат лакомият чакал от персийската приказка за бабичката и чакалът и глупавият вълк от българските приказки — и двамата остават без опашка.
        Но заедно с това читателите ще узнаят и много нови неща: ще четат за Великата китайска стена, за природата на Бирма, за нравите на японци и персийци.
        Точно това е целта на преводачите, които са вложили труд в този сборник — да покажат как живеят, какво обичат, на какво се смеят народите на Изтока, да накарат читателите след прочитането на тези няколко приказки вече сами да търсят нещо ново, да се интересуват от огромната и богата източна култура.
                                        Съставителят