Йохан Хьойзинха
Homo ludens

HOMO LUDENS ЛИ Е ЧОВЕКЪТ? — Исак Паси / 5

ПРЕДГОВОР — ВЪВЕДЕНИЕ / 23

I. СЪЩНОСТ И ЗНАЧЕНИЕ НА ИГРАТА КАТО КУЛТУРНО ЯВЛЕНИЕ / 25

Играта: едно основно понятие и една функция, изпълнена със съдържание — Биологическите основи на играта — Обясненията не са изчерпателни — „Забавността“ на играта — Да играеш: една дейност на духа — Играта като културна величина. — Културата на „sub specie ludi“ — Играта: една много независима категория — Играта се намира извън всички останали категории — Игра и красота — Играта: свободно действие — „Само“ игра — Едно незаинтересовано действие — Играта, ограничена във време и пространство — Игрово пространство — Играта създава ред — Напрежение — Правилата на играта, изцяло задължителни — Силата на играта при създаване на групировки — Премахване на ежедневието — Борба и представление — Свещената игра осъществява това, което се представя — Тя подкрепя космическия ред, понеже го изобразява — Концепцията на Фробениус относно култовата игра — Пътят от емоция до свещена игра — Недостатъка в обяснението на Фробениус — Игра и святост — Платон нарича свещения фактор една игра — Свещеното място, едно игрово пространство — Празненство — Свещеното действие: формално една игра — Игровото душевно състояние и посвещението — Степента на сериозност на свещените действия — Неустойчивото равновесие между посвещение и игра — Вяра и игра — Вярата на децата и вярата на диваците — Играна метаморфоза — Сферата на примитивната вяра — Игра и религиозна тайнственост.

II. КОНЦЕПЦИЯ И ИЗРАЗ НА ПОНЯТИЕТО ИГРА В ЕЗИКА / 52

Понятието „игра“ не е равнозначно във всички езици — Общото понятие „игра“ се осъзнава късно — Понятието „игра“ съдържа понякога много думи — Думите за игра в гръцкия език — И състезанието е една игра — Думите за игра в санскритския език — Думите за игра в китайски език — Думите за игра в езика на блакфут — Различия в разграничаването на понятието игра — Изрази на игра в японски език — Японската концепция за живот в игрови форми — Семитските езици — Латински и романските езици — Разпространението и разводняването на понятието „игра“ — Да играеш и да се бориш — Смъртоносната игра — Жертвената игра и танц — Играта в музикално значение — Играта в еротично значение — Думата и понятието „сериозност“ — Сериозността: едно комплементарно понятие — Играта е първично и примитивно понятие.

III. ИГРАТА И СЪСТЕЗАНИЕТО — ФАКТОРИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА КУЛТУРАТА / 69

Културата като игра, не културата от игра — Само обществената игра е плодоносна за културата — Антитетичната игра — Културната стойност на играта — И сериозното състезание остава игра — Основна е самата победа — Причината не е прякото желание за власт — Награда, ставка, печалба — Смелост, шанс, обзалагане — Печелене чрез измама — Залог, урегулиран пазарлък, застраховка — Антитетичният състав на древното общество — Култ и състезание — Старите китайски празници на сезоните — Агоналната структура на китайската цивилизация — Изходът от играта определя хода на природата — Свещеното значение на играта на шанс — Потлач — Състезание по унищожаване на собственото имущество — Потлач: една борба за чест — Социологическите основи на явлението потлач — Потлач: една игра — Играта за чест и слава — Кула — Чест и добродетел — Древното понятие за добродетел — Добродетел и благородство — Сатирични турнири — Престиж чрез сравняване на богатство — Стари арабски борби за чест — Мофакхара — Монафара — Гръцката и старогерманската сатирична борба — „Сравняването на мъжете“ — Гели и Габ — Габер, като светска игра — Агоналната епоха според концепцията на Еренберг — Гръцкият агон в етнологически контекст — Римски „ludi“ — Значението на агона — От състезателната игра към култура — Отслабване на агоналната функция — Обяснението се съдържа в игровото качество.

IV. ИГРА И ПРАВОСЪДИЕ / 98

Съдебният процес като състезание — Съдът и игровото пространство — Правосъдие и спорт — Правосъдие, оракул и игра на шанс — Предсказване на съдбата — Везните на правосъдието — Дике — Съдба и шанс — Божият съд — Състезание за правота — Състезание за булка — Съдебният процес и обзалагане — Съдебният процес като борба с думи — Ескимоската борба по биене на барабани — Състезание в обиди и пледоария — Старите форми на пледоарията — Ненужно оспорваният и игрови характер.

V. ИГРА И ВОЙНА / 109

Организираната битка е една игра — В каква мярка е войната, агонална функция — Древната война е преди всичко едно състезание — Двубоят преди или по време на битката — Двубоят на царете — Правният двубой — Личният дуел — И дуелът е агонална присъда — Древната война е свещена и агонална — Облагородяването на войната — Войната като състезание — Момента на благородство — Любезности спрямо врага — Определянето по взаимно съгласие на датата на битката — Pinto d’honneur и стратегически преимущества — Церемония и тактика — Неспазване на ограниченията — Игровият елемент в международното право — Описания на героични съдби — Ръскин за войната — Културната стойност на рицарският идеал — Игра на рицарство.

VI. ИГРА И МЪДРОСТ / 126

Състезанието по мъдрост — Познаване на светите неща — Състезанието по гатанки — Космически гатанки — Сакралната мъдрост като произведение на изкуството — Гатанката и реколтата — Гатанка за оцеляване — Дуел от въпроси за спасяване на живот — Природата на решенията — Забавление и предана доктрина — Александър и гимнософистите — Диалог от въпроси — Въпросите на крал Менандър — Дуел с гатанки и катехизъм — Въпросите на император Фридрих II — Гатанки и философия — Характерът на гатанката на древната философия — Мит и философия — Космосът като борба — Космическият процес като съдебен процес.

VII. ИГРА И ПОЕЗИЯ / 139

Сферата на поезията — Поезията: витална функция на културата — Vates —Поезията е родена в игра — Обществената поетична игра — Инга Фука — Пантун — Хай-Кай — Формите на поетичната борба — Les Cours d’amour — Поетични изпитания — Импровизация — Доктрини в поетична форма — Юридически поетични текстове — Поезия и право — Поетичното съдържание на мита — Може ли митът да е сериозен? — Митът представлява един игрови етап в културата — Тонът на Новата Еда — Всички поетични форми са игрови форми — Поетични мотиви и игрови мотиви — Упражняване на поезия в състезание — Поетичният език е игрови език — Поетичната метафора и играта — Поетична забуленост — Лириката е по своему неясна.

VIII. ФУНКЦИЯТА НА ВЪОБРАЖЕНИЕТО / 150

Олицетворяване — Родоначалният гигант — Дали някога олицетворяването е било изцяло сериозно? — Схоластична алегория или примитивна концепция? — Абстрактни фигури — Бедността при св. Франциск — Идейната, стойност на средновековните алегории — Олицетворяването, като общ начин на живот — Хора и богове с външност на животни — Елементите на поезията са игрови елементи — Лиричното преувеличение — Прекомерното — Драмата като игра — Агоналният произход на драмата — Дионисиевата атмосфера.

IX. ИГРОВИ ФОРМИ НА ФИЛОСОФИЯТА / 166

Софизмът — Софистът и човекът-чудо — Значението им за древногръцката култура — Софизъм: една игра — Софизъм и гатанка — Произходът на философския диалог — Философи и софисти — Философия: игра на младостта — Софисти и ретори — Темите на реториката — Диспут — Средновековен диспут — Придворната академия на Карл Велики — Училищата от дванадесети век — Абелар като оратор — Игровата форма на училищната дейност — Епохата на полемиките.

X. ИГРОВИ ФОРМИ НА ИЗКУСТВОТО / 177

Музика и игра — Игровият характер на музиката — Липсата на ценене на музиката — Музика: душевна отмора — Аристотел за природата и стойността на музиката — Подражателният характер на музиката — Цененето на музиката — Социалната функция на музиката — Състезателният елемент в музиката — Танцът е игра в чист вид — Музикални изкуства и художествени изкуства — Ограниченията в изобразителното изкуство — Прекалено малко място за игровия фактор — Свещеното качество на произведенията на изкуството — Състезателният фактор в изобразителното изкуство — Художественото произведение, като литературен мотив — Дедал — Опит и гатанка — Състезание в реалност — Състезание в изобразителното изкуство — Полезност или игра?

XI. ЦИВИЛИЗАЦИИ И ЕПОХИ SUB SPECIE LUDI / 192

Игровият фактор в късните цивилизации — Същността на римската култура — Древният елемент в римската цивилизация — Римската държава върху примитивни основи — Елементи на корупция в цивилизацията на Римската империя — Идеята за Римската империя — Хляб и игри — Public spirit или potlatch spirit? — Остатъци от древния игрови фактор — Игровият елемент на средновековната култура — Игровият елемент на ренесансовата култура — Тонът на Ренесанса — Хуманистите — Игровото съдържание на барока — Облеклото в седемнадесети век — Перуката — Пудрата, буклата и опашката — Рококо — Игровият фактор в политиката на осемнадесети век — Духът на осемнадесети век — Изкуството на осемнадесети век — Игровото съдържание на музиката — Романтизъм и сантиментализъм — Романтизмът се ражда в игра — Нивото на сериозност на приетите жизнени идеали — Сантиментализмът е сериозност и все пак игра — Сериозността преобладава в деветнадесети век — Намаляване на игровия елемент — Облеклото в деветнадесети век — Женското облекло — Сериозността на деветнадесети век.

XII. ИГРОВИЯТ ЕЛЕМЕНТ В СЪВРЕМЕННАТА КУЛТУРА / 213

Съвременност: еластичен термин — Спорт — Организираната спортна дейност — Спортът напуска сферата на спорта — Неатлетичните игри, като спорт — Бридж — Дейността на деловите хора приема някои игрови черти — Рекорди и състезание — Игровият елемент в модерното изкуство — Повишеното ценене на изкуството — Загубата и печалбата за фактора игра в изкуството — Игровото съдържание на модерната наука — Игрови научни тенденции — Игровото съдържание на обществения и политически живот — Пуерилизъм — Юношеският дух пее своята победа — Пуерилизъм не е едно и също с игра — Игровото съдържание на политиката — Игрови парламентарни обичаи — Политически партии — Международна политика — Международно право и игрово правило — Състезателният фактор в съвременната война — На пръв поглед: Изчезване на игровия елемент — Войната: една игра? — Игровият елемент е задължителен — Дали всичко човешко е игра? — Моралът като пробен камък — Заключение.

БЕЛЕЖКИ НА АВТОРА / 232