Ървинг Стоун
Гръцкото съкровище

Ъруин Стоун е роден на 14 юли 1903 година в Сан Франциско. Като ученик и студент, подобно на много американски младежи от своето поколение, той работи на най-различни места — продава вестници, шофьор е на товарен камион, саксофонист е в танцов оркестър, администратор в хотел. Завършва Калифорнийския университет през 1923 г. и става преподавател по икономика в него, а след две години получава и научна степен.
        „Винаги съм бил отчаян книжен червей, споделя Стоун в едно интервю, и от шестгодишен зная, че искам да стана писател. На двадесет и три години, след като писах известно време разкази и едноактни пиеси, напуснах преподавателската професия и презглава се втурнах в «играта на писател». Прекарах десет години в Ню Йорк и написах 18 пиеси, две от които дори бяха поставени, но успехът им не беше главозамайващ. През 1930 година попаднах случайно на изследване на живота и творбите на Винсент Ван Гог. Три години по-късно се появи «Жажда за живот» и най-неочаквано за себе си дори, се оказах биограф.“
        В излезлите по-късно биографии „Морякът на кон“ (1938), за живота на Джек Лондон, „Безсмъртната жена“ (1944), биографичен роман за писателката Джеси Фримонт, „Съперник в дома“, посветен на лидера на социалистическото движение Ю. Дебс, „Любовта е вечна“ (1947), за съпругата на американския президент Ейбрахам Линкълн, Стоун си постави за цел да вдъхне нов живот на биографичния жанр, да го насити с повече драматизъм и динамика, като в същото време го подплати с данни и факти от живота на своите герои така, че в крайна сметка да се получат вълнуващи и задълбочени портрети. По думите на самия Стоун върху оформянето му като писател са повлияли от една страна европейската писателска школа, а от друга — творчеството на писатели, като Ъ. Хемингуен, Ш. Андерсън, Джек Лондон.
        В биографичния роман, посветен на живота и делото на Абигайл и Джон Адамс — „Онези, които обичат“, Стоун споделя своето разбиране за смисъла и характера на биографичния жанр. Книгите му са основани на щателно проучване на източниците, а фактите са обагрени от емоционалното отношение на автора към своите герои. Стоун се стреми към точност в описанията на историческата реалност и психологическата характеристика.
        През 1961 година излиза „Страдание и възторг“, биографичен роман, посветен на големия италиански скулптор Микеланджело Буонароти — един своеобразен връх в творческата биография на писателя. Автор с вече значителен опит зад гърба си, Стоун с много чувство за мярка и такт разкрива драматичния жизнен път на гениалния художник и човека Микеланджело и постига завладяваща автентичност. През 1962 година „Страдание и възторг“ спечелва голямата награда „Златната лилия“ на град Флоренция.
        Очевидно очарован от съдбата на една от най-ярките и противоречиви фигури в съвременната археология Ъ. Стоун написва биографичен роман и за живота и делото на Хенри Шлиман. В основата на повествованието на „Гръцкото съкровище“ (1975) Стоун поставя втория, т. н. „археологически“ период от живота на Шлиман — от женитбата му за София Енгастроменос през 1869 г. до неговата смърт през 1890 г., като отделя особено внимание на по-ярките страници от неговата биография — разкопките в Троя и Микена, Стоун има и щастливата възможност да използува богат документален материал, както и неизвестните до този момент писма на София, на нейното семейство и прочутия археолог, предадени от внука на Шлиман на Американското училище за класически изследвания в Атина. Авторът предлага на читателите си и собствената си интуитивна представа за сложната, изтъкана от вътрешни противоречия фигура на този изключителен човек. В размислите на София, във вътрешните й монолози личи опитът на Стоун да анализира постъпките на героя си, стремежите му, да осмисли толкова неочакваните прояви на избухливата му природа. С други думи писателят рисува свой, оригинален образ на героя и неизбежно му е придал своеобразна романтична окраска. Предизвикал истинска революция в света на традиционната за онова време археология, Хенри Шлиман, по думите на К. В. Керам, се смята за бащата на съвременната археология.
Преводачката