Вилхелм Хауф
Странноприемницата в Шпесарт

Най-хубавият дял от наследството на Вилхелм Хауф са приказките, които той е написал още като млад учител за питомците си. Те се преиздават непрекъснато и са любимо четиво на децата, които ги търсят не по-малко от приказките на Братя Грим.
        Хубавата приказка е благодатно училище за добродетели — тя води по широките лъчезарни пътища на правдата, доблестта и мирния градивен труд, но сочи също потайностите, мрачните пътеки на порока, човеконенавистичеството и разрушението.
        Такива са повечето от приказките на Вилхелм Хауф, почерпили от мъдростта на немското народно творчество и източните приказки. Та вижте тоя глупав, суетен шивашки калфа Лабакан, който започва да се големее, става високомерен и си въобразява, че е достатъчно само да облече гиздави и скъпи дрехи, за да бъде смятан от хората за принц! Този клетник сигурно не е знаел поговорката, която казва, че човек бива посрещан по дрехите, но изпращан по ума.
        Или прочетете приказката за „Младия англичанин“, където толкова остро се осмива склонността на ограничените хора да подражават на необичайни, чудновати смешни, направо маймунски навици и обноски.
        Ами трогателната история на бедния въглищар Петер Мунк, който ламти толкова силно за богатство и почести, че превръща сърцето си в камък или — както обикновено казват у нас — „продава душата си на дявола“!
        Такива приказки не се губят от вечната съкровищница на книгите за деца.