Хайнрих Бьол
Така завърши една командировка

В съда на градчето Билглар се гледа странно дело, „най-странното в практиката на стоящия пред пенсия съдия Щолфус“. В един горещ юлски ден двамата дърводелци — баща и син Грул — запалват спокойно и с явно удовлетворение един джип на бундесвера, недалеч от доста оживеното шосе. Странни са обаче и обстоятелствата, при които се води процесът: председател е прочутият със своето простодушие съдия Щолфус, вестниците на двете най-големи партии се споразумяват да не публикуват нищо по процеса, един депутат предупреждава дипломатично собственика на местното радикално вестниче да се присъедини към решението на своите по-влиятелни колеги. Единствен преселилият се наскоро от Бавария в Бирглар прокурор Куглегер страда от обстоятелството, че е заставен „от горе“ да окачестви като „нанесени щети и хулиганство деяние, което е засегнало държавата в самия корен“. В умело насочваната атмосфера на сдържаност и великодушие обаче се долавя, че нещо, което е измислено като бунт, приема чертите на идилия, вежливият и снизходителен процес забулва нещо, което всъшност се стреми да разбие съществуващите обществени норми.
Иронията на автора улучва цялата официална власт в самото сърце, улучва я по-действено, защото я разкрива на самото място, там, където я вижда и обикновеният гражданин — в действията на големците от родния Бирглар.