Португалски морски новели

Фернау Мендиш Пинту (1514–1583). Фернау Мендиш Пинту е роден през 1514 г. в северна Португалия, в градчето Монтемор-у Велю. Детството си прекарал в бедност и лишения и още на 10 — 12-годишна възраст станал слуга при една знатна дама в Лисабон. Скоро обаче избягал по неизвестни причини и постъпил на един кораб, който заминавал за Северна Африка. Корабът бил нападнат от пирати, Пинту пленен и продаден в робство в Мароко. Така започнал неговият чуден, изпълнен с приключения живот. Двадесет и една година той скита из Изтока. Бил войник, моряк, търговец, корсар, мисионер, лекар, дипломат, печелел огромни богатства и се разорявал, тринадесет пъти попадал в плен и седемнадесет пъти бил продаван в робство. Заедно с двама свои сънародници бил първият европеец, който посетил Япония. В 1554 година той става послушник в езуитския орден, като пожертвувал огромна сума за разпространението на мисионерството в Япония. Но след две години напуснал ордена, което имало сериозни последици за по-нататъшния му живот и творчество. В 1558 г. Пинту като бедняк се завръща в Португалия и се заселва близо до Лисабон в селцето Прагал. Едва в началото на 70-те години той започва да пише своето „Странствуване“, безсмъртна книга, която била публикувана едва в 1614 година, тридесет години след смъртта на автора.

Жозе Мария Ферейра ди Кащру (1898–1974). Знаменит романист. Биографията на Ферейра ди Кащру сама по себе си прилича на живописен и необикновен роман. На двадесет години той емигрира в Бразилия, където работи четири години в една каучукова плантация при непоносими условия на „зеления ад“. Ето защо най-добрите му романи „Емигранти“ (1928) и „Селвата“ (1930), получили международно признание и преведени на почти всички европейски езици, са посветени на проблемите на емиграцията и разобличават обществената система, при която бедняците са принудени да напускат родните си места и да търсят работа другаде. Освен това Ферейра ди Кащру е написал романите „Вечност“ (1933), „Студена земя“ (1934), „Буря“ (1940), „Вълна и сняг“ (1947), „На завоя“ (1950), „Мисия“ (1954), „Висш инстинкт“ (1968). В творчеството на Ферейра ди Кащру важно място заема темата на пътешествията, той е публикувал три отделни цикли на книгата „Малките светове и старите цивилизации“, очерци хроника „Около света“, а в 1963 г. публикува „Художествените чудеса на света“, откъдето е взет разказът „Пещерата на тримата братя“. Още преди Втората световна война на български е преведен романът „Селвата“ под заглавие „Зеленият ад“.

Жозе Лоурейру Боташ е роден през 1902 г. във Виейра в окръга Лейрия. По реалистичната сила, с която пресъздава действителността, и по умението му да създава интересни селски типове Боташ заема особено място в съвременната португалска литература. Той е един от малкото писатели, посветили се почти изключително на морската тематика. „По изобразяване на морските хора никой у нас не може да се сравнява с него“ — твърдеше известният романист Акилину Рибейру. След сборниците с разкази „Западното крайбрежие“ (1940 — 1944), „С лице към морето“ (1944), „Прибой“ (1952) и стихосбирка „Аз съм роден на брега на морето“ — чиито заглавия са твърде показателни — в 1963 г., излезе новият му сборник разкази „Кораб без котва“, който отново въвежда читателите в проблемите на този ненадминат новелист на морското крайбрежие. Героите от историите на Боташ, които почти винаги стават на фона на морето, външно са възгруби, но удивително благородни и честни рибари, моряци, селяни, способни дълбоко да чувствуват и страдат. Всички морски разкази на Жозе Лоурейру Боташ — и лиричните, и хумористичните, и трагичните, се отличават с дидактична, понякога наивно-назидателта насоченост.

Илзе Лоза е родена през 1913 година в Германия, откъдето емигрира в 1934 година, и след известен престой се установява завинаги в Португалия. Сега тя е една от най-добрите писателки в Португалия, която въвежда в португалската литература темата за осъждането на нацизма, изгнанието и раздялата с родината. Издала е разказите „Полузабравени истории“ (1950), новелите „Тук имаше къща“ (1955) и „Среща с есента“ (1964), романите. „Светът, в който живях“ (1949) и „Под чуждо небе“ (1962). Наситени с лични впечатления и спомени, романите и повестите на Илзе Лоза привличат с универсалността на поставените проблеми — най-често това е разказ за мъчителния процес на приспособяване на чужденците към новия свят — с интимния си тон и дълбоко изстрадан оптимизъм.

Вашку Бранку е роден през 1919 година в Авейру. Завършил е медицина в град Порту, сега работи като фармацевт. Писател, кинодеец, художник, Вашку Бранку е създал няколко сборника разкази и повести, които се отличават с тънка наблюдателност и хуманизъм: сборниците разкази „Стъклени покриви“ (1952).

„Сухото цвете“ (1956), „Жребий номер тридесет“ (1966), романът „Случайни хора“ (1957), повестите „Правилата на играта“ (1960), „Илюстрованите скитници“ (1959), „Ива и морето“ (1965).

Урбану Тавариш Родригиш е един от най-видните съвременни писатели в Португалия, получил широко признание в родината си и в чужбина, член на Португалската комунистическа партия. В творчеството си поставя най-важните морално-етични проблеми, които вълнуват младежта.

Роден е през 1923 година в Алентежу. Завършил е романска филология в Лисабонския университет (1949), а от 1949 до 1955 година преподава португалски език във Франция. След завръщането си в родината активно се занимава с литература и журналистическа дейност. Литературната му кариера започва със сборника разкази „Вратата на ограниченията“ (1952). Най-известните му произведения са: „Опасен живот“ (1955), „Като камък в блатото“ (1958), „Утринни птици“ (1959), „Непокорните“ (1961), „Имитация на щастие“ (1966), „Изправителен дом“ (1968), „Загубени часове“ (1968), а така също „Пътешествие в Съветския съюз и други страни“ (1973).

Жозе Виале Моутиню е роден през 1945 г. във Фуншале на остров Мадейра. Живее в град Порту. Бил е директор на издателство и художествена изложба. Превежда от френски, испански и галицийски. Член е на националната комисия за подпомагане на политическите бежанци антифашисти. Въпреки младостта му, написал е много книги, между които стихосбирките „Срочност“ (1966) и „Настръхнал като вълк“ (1975), сборниците разкази „Осветеният натюрморт“ (1968), „В страната на сълзите“ (1972), „Игра на сериозно“ (1974) и „Истории от предишни времена“ (1975). Някои негови произведения са преведени на испански, английски, галицийски и руски.