Дамга
Записът е непълен.
- Заглавие
- Дамга
- Подзаглавие
- Неблагонадежден
- Тип
- спомени, интервюта, документалистика
- Националност
- българска
- Език
- български
- Поредност на изданието
- първо
- Категория
- Българска документална проза
- Жанр
- Българска историческа порза, Спомени
- Теми
- Комунизъм, Тоталитаризъм
- Редактор
- Васил Шумаров
- Художник
- Александър Дончев
- Издател
- „Болид-инс“ ЕООД
- Град на издателя
- София
- Година на издаване
- 2007
- Други полета
- Съдържа снимков материал
- Носител
- хартия
- Брой страници
- 120
- ISBN
- 978-954-8017-84-8
- УДК
- 323.28(497.2)(091)(093.3)
- Анотация
-
Тук е моят дом.
До границата,
в планината.
Аз искам тук
да срещам само братя.
Тук. До границата,
в планината.
Тази книга съдържа единадесет записани от журналистката от Петрич Магдалена Шумарова разказа на близки на убити по времето на комунизма в Петричкия край. Докато записва разказите на близки на убитите и прави проучвания по темата, г-жа Шумарова установява, че интернираните семейства по времето на комунизма само в Петрич са били около две хиляди.
Всеки от записаните от журналистката разкази на близки на жертвите носи живия спомен и раните от преживяното на почернени без нужда семейства, на израсли деца без баща, на погребали синовете си родители, на изгубили ли съпрузите си жени. Това си истории за нелепи убийства, за изгубени любими хора, които близките помнят до края на дните си.
Тези убийства се случват само защото някои тогавашни властници изглежда толкова са се страхували някой да не избяга от Народната република, че са издавали заповеди, заради които са били убивани без предупреждение дори местни хора, които не са имали намерение да бягат, но са се намирали близо до граничната бразда. И на които на практика — дори някой от тях да е имал такова намерение — не е бил даден никакъв шанс да бъдат арестувани, но да останат живи. Има и случаи, при които близките дори не са могли да погребат после убития любим човек, понеже тялото му не им е било предадено. То е било хвърлено в някой масов, безименен гроб, чието местонахождение близките никога не научават. - Съдържание
-
Човекът с пушка
Дамга — разказ за Георги Тополигов, екзекутиран през 1949 г.
Простих, но не забравих — разказ за Спиро Пилев, убит през 1948 г.
Борбата на МВР с Вангел Агликин — обобщение на сводки до МВР за Агликин, убит през 1958 г.
Наричаха ни бандити — разговор със София Агликина, племенница на Агликин
Не му простиха непокорството — разказ за Илия Чаушев, убит през 1950 г.
Наказан за покаянието си — разказ за Атанас Трендафилов, убит през 1956 г.
Многострадалният козар — разказ за Иван Митов Аргилов
Герой от войната не звучи гордо — разказ за Костадин Стамболиев
Белите цветове на зръмкадето — разказ за Тома Василев, убит през 1959 г.
Не желая никому моята съдба — разказ за Вельо Илиев, убит през 1959 г.
Помощта на тайнио агент — разказ за Панде Панделиев и Георги Гецев, убити през 1965 г.
Не можахме да ги спасим — разказ за Илия и Петър Кимови, убити през 1969 г.
Плесницата
Мартирологът
Заминаването
Милион български патриоти
Послеслов - Въведено от
- vesi_libra
- Създадено на
- Обновено на
- Връзки в Мрежата
- Библиографии