Станислав Белковски
Путин

Станислав Белковски, роден в Москва през 1971 г., е един от най-известните политически анализатори в Русия. Работил е като съветник и съставител на речите на редица политици от най-високо равнище. През 2004 г. основава Институт за Национална стратегия. Белковски присъства навсякъде и всеки го познава — от могъщи политици като Игор Сечин и Юлия Тимошенко, влиятелни членове на опозицията и олигарси, до читателите на популярния вестник „Московский комсомолец“, слушателите на либералната радиостанция „Ехото на Москва“ и зрителите на интернет телевизионния канал „ФСБ“ (Факторът на Станислав Белковски). Той е автор на пет книги и няколкостотин статии. Мнозина политици и олигарси, включително Михаил Ходорковски и Борис Березовски, са търсили неговите съвети, защото едва ли има друг, разполагащ с толкова много вътрешна информация, който да може да оценява ситуациите със скоростта на светлината, да прогнозира събитията много стъпки напред и да направи себе си така неуязвим, че да може да пише статии за самотата на Путин, да брои парите му и открито да предлага на президента някои мъдри съвети. Белковски добива известност на Запад, когато оценява личното богатство на Путин на 40 милиарда щатски долара, за което през 2007 г. излизат репортажи в The Guardian и Die Welt.

Вече толкова години целият свят си задава въпроса: „Кой е г-н Путин?“ И ние все още чакаме убедителен отговор. Книгата на Белковски Путин: Цялата истина за стопанина на Кремъл рисува всеобхватен психологически портрет на президента на Русия, разкриващ пред читателя изобилие от поразителни и зрелищни подробности, които обясняват действията и решенията на „тиранина от Кремъл“. За разлика от други автори, писали за Путин, Белковски обръща малко внимание на неговата идеология — тъй като такава всъщност почти не се открива. За Путин президентството е преди всичко печеливш бизнес: „Той не харесва властта, но харесва атрибутите на властта: злато, замъци, лимузини, яхти, почетна гвардия, Charles Lafitte реколта 1815, бекас в сос от горски плодове, звука на думи като «Корфу» и «Херкулан» и сенките на Шрьодер и Берлускони“.