Вики Баум
Хотел Шанхай • книга 1

Градът, който е театър за разказаните тук събития, не съществува вече; неговият лик е променен, както е бивал променян толкова често преди това. По неговите улици е имало сражения много пъти, но никога сраженията не са бивали тъй отчаяни, както през късното лято и ранната есен на 1937 година. В продължение на осемдесет и осем дена градът беше обсаден и обстрелван с гранати и бомби. Стотици хиляди умряха, а миризмата на овъглено човешко месо се носеше дълго време на гъсти облаци над града.
        Една от първите бомби, които трябваше да бъдат хвърлени от въздуха, засегна хотел „Шанхай“, голямата нова сграда, издигната преди четири години, наскоро след сраженията през 1932 година. Осемнадесететажна сграда с колонади, на чийто покрив имаше една прочута градина, тя се издигаше на улица „Нанкин“, на половината път между Бундка и английския хиподрум.
        Бомбата причини значителни щети. Всички прозорци бяха изпотрошени, а на фасадата една зееща дупка разкри няколко стаи, като изложи вътрешността им пред погледа на хората. Японците твърдяха, че бомбата е била пусната от китайски летци, докато китайците настояваха, че бомбата била японска. Чуждите кореспонденти клоняха към мнението, че тази бомба е била предназначена за японските военни кораби по реката Ванг-Пу, но че китайският летец, който я е пуснал, се е прицелил лошо. Отправени бяха протести и бяха обнародвани извинения, защото, макар че китайските квартали биваха разрушавани от време на време чрез бомбардировки, се смяташе, че международната колония в сърцето на града не може да бъде нападана. Хора, които бяха живели дълго на изток и бяха добре запознати с хитрите методи за водене на война в източните страни, бяха убедени, че с това бомбардиране китайците имат намерение да подскажат на японците, че не биха търпели повторение на онова, което се беше случило през 1932 година. Тогава едно отделение японски моряци, под предлог, че японците имали дял в международната колония, окупира центъра на колонията и наруши неутралитета на международните концесии, като ги превърна в база на военни операции.
        От която и страна да беше хвърлена бомбата, хотел „Шанхай“ бе засегнат, много хора бяха ранени, а девет души убити, девет души от хилядите, на които беше предопределено да умрат в този първи ден на вражеските действия.
        В следващите страници се разказва за пътищата, по които тези девет души бяха дошли в Шанхай, за развоя на техния живот и за часа на тяхната смърт.