Магда Петканова
Поезия

„Когато четете пиесата на Петканова («Буна за земя»), не ви напуска хубавото чувство, че това е творба на зрял поет. Поетът личи в редица сполучени характери, някои от които са дадени само с няколко мъдри, сочни, лаконични слова. В тях блести голямото езиково майсторство на Петканова. Тия образи са поетични и затова вярваме в истината на душевното им преживяване и защото тая истина е намерила своята художествена проява.“
                Гочо Гочев, Любомир Тенев. „Съвременната българска драма“.

„Посветена на един от най-драматичните мигове от българската история, тази творба («Самуил») съдържа едно прозрение за бъдещата оптимистична развръзка на българската история… Драматичната поезия в «Самуил» като остава силно пластична, е изчистена от барокови детайли и е най-непосредствен израз на българската духовност… Този стих се приближава до народната песен, когато го чуваме от устата на селяните и се извисява до чистата риторика на писателите от Търновската школа, когато е вложен в устата на болярите и книжовниците.“
                Владимир Свинтила

„Магда Петканова гледа на света с очите на чувствителна и емоционална поетеса. Тя търси в исторически образ живо въплъщение на своя идеал за човешкото съвършенство.“
                Екатерина Василева

„Пиесата «Апостолът на свободата» утвърждава качествата на Магда Петканова като драматург. Нужна й е била смелост, за да се представи пред българската публика с пиеса, посветена на най-светлия измежду българите. Образът на Васил Левски не е митологизиран — подход, който позволява да се види Човека у Героя, който преодолява мъдро и тактично предателства, клевети, клетвопрестъпничества благодарение на силната си желязна воля.“
                Анастасия Първанова

„Възхитително звучи българската реч в стихотворната пиеса на Магда Петканова «Буна за земя» и на Славчо Красински «Фиданките цъфтят»… И двете творби са облъхани с езикова лирическа струя, тъй много характерна за Чеховите драми. Стиховете им са звучни, ритъмът — пъргав, езикът — сочен, със стилистични краски, език чист, гладък, метафоричен, изненадващ с извивките си, с гъвкавостта си, с изразителността си, дори и с тоналността си:“
                Cт. Попвасилев

„Бих искал да засегна тези въпроси във връзка с основния, проблем — поезията в нашата драматургия и нейното своеобразие — защото това е новото, което ни даде през миналия сезон (1960–1961) българската драма… Магда Петканова, която за щастие не иска да новаторствува, ни поднесе пиеса на съвременна тема — «Една от нас» — също в стихове, в която поетико-лиричната страна превишава истински драматическата.“
                Любомир Тенев

„Овладяването на господствуващите тенденции в историческото развитие на народа ни през вековете, философската задълбоченост на проблемите, здравите морални оценки, наред с лирико-романтичната извисеност на образите и чистия родолюбив патос са основните съставки в драматургията на Магда Петканова, нейна неотменна същност.“
                Петър Горянски