Бодо Узе
Марш през септември

Бодо Узе е роден през 1904 г. в Ращат в семейството на офицер. На седемнадесетгодишна възраст стнава редакционен работник, а като член на Националсоциалистическата младеж получава поста редактор на нацистки вестник в Итцехое. През 1931 г. той ревизира политическите си схвщания и влиза в тесен контакт с Германската комунистическа партия, чийто член става по-късно.
През 1933 г., след като в Германия идва на власт Хитлер, той е принуден да емигрира в Париж с отнето поданство. През 1936 г. се включва в Интернационалните бригади и взема участие в Испанската гражданска война. След две години, болен, но обогатен с впечатления и преживявания, той се завръща в Париж, където издава книгата си „Първата битка“, репортажен разказ за боевете, които е водил батальонът „Едгард Андре“ край Манцанарес. През 1939 г. заминава за Съединените щати. а по-късно за Мексико. През лятото на 1948 г. се завръща от емиграция и се установява в Берлин, където става главен редактор на списание „Ауфбау“, а по-късно поема длъжността председател на Съюза на немските писатели.
Дейността си като писател Бодо Узе започва с автобиографичната си книга „Наемник и войник“, излязла през 1939 г. в Париж, която представлява безпощадна разплата с националсоциализма и със собственото нацистко минало на автора. Най-висша точка в своето художествено развитие той достига с антифашисткия си роман „Лейтенант Бертрам“ (1944), както и с романа си „Патриоти“, епична панорама на националното съпротивително движение, за който през 1954 г. писателят получи Националната награда на ГДР.
За творчеството на Бодо Узе са характерни четири главни насоки, в които то се проявява. Това са темите, свързани с неспокойния живот и моралното падение на немската младеж в обстановката на война и фашизъм, антифашистката борба в Германия, събитията през Испанската гражданска война и годините на изгнание в Мексико.