Йежи Стефан Ставински
По следите на Адам

Повестта „По следите на Адам“ е до известна степен автобиографична. В центъра на произведението е полският киносценарист и режисьор Зигмунт Завада, участник във Варшавското въстание. Към най-драматичния момент от въстанието авторът се връща много пъти и тия ретроспекции му дават възможност да разкрие по-дълбоко психологията на героите, да покаже промените в техните възгледи.
След трагичния изход на въстанието Завада и неговите двама другари по оръжие емигрират. По-късно те тръгват по различни пътища. Завада се връща в обновена Полша, а другарите му остават в чужбина. При срещата си с тях Зигмунт се убеждава, че те не са в състояние да разберат новите идеи на нова Полша, превърнали се в жалки хора с принизени изисквания, хора, които живеят само с миналото, докато той се е отърсил от всички стари заблуди и митове и е заживял изцяло в съвременността.