Иван Вазов
Разкази

Народният писател Иван Вазов, гордостта на българската литература, е роден на 27 юни 1850 г. в гр. Сопот (сега Вазовград). В 1865 г. баща му го изпраща в Калофер при главния учител Ботю Петков да учи гръцки език. В Калофер Вазов намира богата библиотека и се запознава с най-изтъкнатите представители на реалистичната и демократична руска литература.
        Бащата на Вазов мечтаел да направи от сина си търговец и затова го изпраща в Пловдив (1867 г.), а през 1870 г. — в Румъния гр. Олтеница при брат си.
        В Румъния той заживява в революционна среда, сред бунтовно настроената интелигенция, в дружба с хъшовете. Там се запознава с Христо Ботев. Закърмен от идеите на възрожденската епоха, след Освобождението той е покрусен от проявите на партизанство, кариеризъм и егоистични домогвания за лично използуване на властта…
        В кипежа на националнореволюционната борба против турското робство Иван Вазов се оформя като писател, свързан с народния живот, с народните мечти и въжделения за свобода. В своето творчество той продължава демократичните и реалистични традиции на предосвобожденската епоха, традициите на Каравелов и Ботев.
        Иван Вазов оставя огромно литературно наследство: стихотворения, разкази, повести, романи, пътеписи, драми. Връх на неговото творчество са произведенията „Епопея на забравените“, „Под игото“, „Немили-недраги“, „Чичовци“ и др.
        Иван Вазов е истински народен писател. Умира на 22. IX. 1921 г.