Патрик Уайт
Какаду

Патрик Уайт (1912 г.) е един от най-видните представители на австралийската литература. Той е автор на редица романи и сборници с разкази, най-значителните от които са: „Щастливата долина“ (1939), „Живите и мъртвите“ (1941), „Дърво човешко“ (1956), „Вос“ (1957), „Вивисекторът“ (1970), „Окото на бурята“ (1973), „Пояс от листа“ (1976). Уайт е удостоен с Нобеловата награда за литература за 1973 година.
Новелите „Женска ръка“ и „Какаду“, включени в този сборник, присъствуват неизменно във всички представителни антологии на австралийска проза.