Димчо Дебелянов
Стихотворения

Големият български поет Димчо Дебелянов е роден на 9 април 1887 година в Копривщица. Останал невръстен сирак, Дебелянов с помощта на майка си, сестрите и братята си учи в Копривщица, Ихтиман, Пловдив и завършва с отличие Първа софийска мъжка гимназия.
        В София, където се установява като чиновник, Дебелянов сътрудничи в литературните списания „Из нов път“, „Съвременник“, „Съвременна мисъл“, „Звено“, „Родно изкуство“ и др., както и в хумористичните списания „Оса“, „Смях“, „Шантеклер“’, „Барабан“ и др.
        През 1910 година, заедно с Димитър Подвързачов, той издава „Българска антология, нашата поезия от Вазов насам“, която е една от най-сериозно съставените антологии на българската поезия.
        Дебелянов превежда „Изворът на света Клара“, разкази от Анатол Франс, „Афродита“, роман от Пиер Луис, и „Притчи и параболи“ от Мултатули.
        През 1912 г. Димчо Дебелянов отива да отбие военната си служба. През 1814 година завършва школата за запасни офицери и като запасен подпоручик — командир на рота — загива близо до Демирхисар, на 15 октомври 1915 година.
        Димчо Дебелянов не може да събере стихотворенията си и да ги издаде в отделна книга. Едва след смъртта му — през 1920 година — неговите близки приятели Димитър Подвързачов, Николай Лилиев и Константин Константинов издадоха една книга с негови стихотворения, които оттогава непрекъснато се преиздават.