Жан д'Арас
Феята Мелюзина

МЕЛЮЗИНА ЗЕМНА И НЕБЕСНА
Митологията на всяка епоха ражда своите извънземни. Средновековието е създало феите. В народните поверия феите са фантастични същества, които, освен забележителна сръчност и прелестна красота, притежават вълшебната способност да променят външността си, да предсказват и предопределят съдбата на хората. Тяхното родословие се корени, от една страна, в многоликата фигура на богинята майка от келтската митология, а от друга — в древноримските богини на съдбата Парки, които плетат нишката на човешкия живот, определят нейната дължина и я прекъсват в името на неведомата и неумолима сила на обновлението.
По какъв начин феите заживяват в условията на средновековния феодализъм? Отговор на този въпрос трябва да се търси в пресечните точки между предхристиянската и християнската култура, между историческата действителност и специфичното за онази епоха въображение, намерило художествен израз в литературата.
Мотивът за феята змеица се появява за пръв път в латинската творба на клирика Уолтър Maн „За придворната cyeтa”, писана между 1181 и 1193 г. В четвърта част от книгата си Уолтър Maн разказва историята за един млад сеньор Хено Едрозъбия, оженил се за изящна красавица, която му родила многобройна челяд. Щастието на съпрузите било безметежно. Ала веднъж майката на Хено забелязала как снаха й се къпе във вид на змеица и как после разкъсала със зъби едно наметало, преди отново да приеме човешки образ. Като научил за това, Хено поръсил жена си със светена вода, а тя, превръщайки се отново в змеица, излетяла през прозореца и дълго надавала тъжни стенания. Уолтър Maн не сочи името на змеицата, нито кога е станала разказаната от него случка.
Други два латински текста от началото на 13 век съдържат този мотив, но първата си завършена литературна трактовка той получава едва в края на 14 век в творбата на френския писател Жан (д’Арас „Знатната история на Люзинян или Роман за Мелюзина“. В първите години на 15 век парижанинът Кулдрет пише в стихове „Роман за Люзинян или Мелюзина“, който се придържа до фабулата, изградена от Жан д’Apac.
От първите писмени свидетелства до романа на Жан д’Apac, мотивът за връзката на безсмъртната фея със смъртен мъж преминава от стадия на преданието до този на литературно обработената легенда.