Димитър Попдимитров
Големият син отбор

Той беше една от емблематичните фигури на „Левски“ преди половин век. Хората от моето поколение още помнят онзи великолепен гол през 1951 г., с който Попето (така гальовно го наричаха всички) закова 2:0 срещу армейците и ги отказа от всякакво по-нататъшно желание за игра. А онова положение два-три сезона по-късно, когато след класически изигран двубой с един от най-големите футболисти в нашата история Манол Манолов (Симолията), синият нападател по превъзходен начин го елиминира и светкавично намери вратата?…
        Футболът не беше единственото му призвание. Неговите забележителни интелектуални способности, солидното му образование и вече натрупаният състезателен опит естествено го насочиха към спортната журналистика… Повече от 30 години във в. „Народен Спорт“ той неизменно беше едно от водещите имена в областта на футбола. През тези години работехме заедно в редакцията — понякога бюро до бюро, понякога стая до стая и мога да свидетелствам за неговите изчистени до крайност стил и маниер на работа, за непресъхващата му трудоспособност, за вечната взискателност… Попдимитров мислеше и за тези, които идваха след нас. Без шум, съвсем естествено около него се оформи група от хора, чийто подход към голямата журналистика несъмнено бе улеснен именно от неговия „футболен университет“.
        Съвсем закономерно журналистиката даде възможност на Попдимитров да прекрачи на следващото стъпало — футболната литература. Неговата изследователска склонност, страстта му към „дълбаенето“ в историята на футбола го направи автор на десетина книги… Годишниците на българския футбол (в съавторство) бяха най-стабилното статистическо четиво 23 поредни години.
        Димитър Попдимитров е сред малцината у нас, отдадени на тази изключително трудна и неблагодарна задача и с право заема мястото, означено от древните римляни като primus inter pares (пръв между равни).