Майн Рид
Мексико, Мексико…

ТОМАС МАЙН РИД (1818—1883 г.), или, както е известен още, капитан Майн Рид, е роден в Балирони, Ирландия, в семейството на беден презвитериански свещеник.
        На двадесетгодишна възраст, подобно на своя врьстник Гюстав Емар (1818—1883 г.), жадният за пътешествия и приключения Майн Рид заминава за Америка. Известно време работи по Червената река, където наблюдава нравите и обичаите на индианците и белите заселници. По-късно се запознава по същия начин с обитателите и живота по река Мисури.
        Като много други писатели, Майн Рид първоначално се занимава с вестникарство, става журналист във Филаделфия и спечелва известност. По-късно той участвува като доброволец в Американо-мексиканската война (1846—1848 г.), взема участие в обсадата и щурмуването на Чапултепек. В тази война той получава една тежка рана и офицерското звание „капитан“. В същата се ражда и замисълът на романите „Самотно жилище“ и „Борци за свобода“, които ви предлагаме в тази книга под общото заглавие „Мексико, Мексико…“.
        След приключване на Американо-мексиканската война капитан Майн Рид сформира (подобно на великия Байрон) доброволчески отряд с намерение да помогне на унгарската революция от 1848 г. Но революцията била потушена, преди отрядът да пристигне в Европа, поради което той се прибира в Англия, където се отдава на журналистика и писателска дейност. Първият му роман „Въоръжените конници“ (известен още и под заглавията „Свободните стрелци“ или „Стрелците в Мексико“) излиза в Англия през 1850 г. Някои твърдят, че този роман е посветен на трите деца на Лайош Кошут, водач на потушената унгарска революция, с когото е дружил след преместването на Кошут от България в Европа.
        След това той написва романите „Любители на черепи“ (1851), „Оцеола“, „Квартеронката“ (1856), „Белият вожд“ (1859), „Пълзачи по скалите“, „Конникът без глава“, „Бялата ръкавица“, „Младите бури“, „Ловци на растения“, „Смъртоносният изстрел“, „Остров Борнео“, „Огнена земя“ и много други.
        Последните години от живота на Майн Рид са тежки и неприятни. Раната от Мексиканската война го приковава на място — той се движи из къщи с количка. Но силната воля, мощното въображение и помощта на неговата спътница Елизабет му дават възможност да продължи писането на романи, които още приживе го превръщат в класик на приключенското четиво и предшественик на другите трима големи разказвачи — французина Гюстав Емар, германеца Карл Май и италианеца Емилио Салгари.