Бивалици
• книга втора
Записът е непълен. (липсва последна страница)
- Заглавие
- Бивалици
- Заглавие на том
- книга втора
- Тип
- Мемоари/спомени
- Националност
- българска
- Език
- български
- Поредност на изданието
- първо
- Категория
- Българска литература
- Издател
- Издателска къща „Анубис“
- Град на издателя
- София
- Година на издаване
- 2001
- Адрес на издателя
- ПК 1124, ул. „Младен Павлов“ № 1
- Печат
- ПК „Димитър Благоев“ АД — София
- Носител
- хартия
- Брой страници
- 288
- Подвързия
- твърда
- Цена
- 15,00 лв.
- ISBN
- 954-426-424-8 (ч. II)
- Анотация
-
Работното заглавие на тази, втората книга от „БИВАЛИЦИ“, беше „МОИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ“. Не си остана с него, понеже би било некоректно спрямо класика, който го е съчинил. Освен това то не отговаря пълно на съдържанието й; университет, по-точно сбор разнообразни факултети, където учим и учим, явявайки се на изпити с нееднакъв успех, е целият ни живот, до последно. А книгата обема недълъг период и не една тема. Става дума за годините 1947—1955. Там протече ранното професионализиране на поколението, към което принадлежа.
Нас ограмотяваха и изпитваха не толкова професорите ни, колкото преломното време, гъсто на събития и наглед банални случки, които — поставени в обществения контекст, — означаваха много за младите хора, расли и възпитавани в предишна среда, в друга етика и естетика. Така, формирахме се на границата между две времена, между за и против. Във всеки случай съвремието ни налагаше усилно да мислим, че дано вникнем и успеем да оперираме. Някои от нас успоредно работеха за хляба си и се стараеха да добият професия. Тоест, по брой нашите факултети се умножаваха, като фонът на усилията ни бе динамичен. Нека благодарим на съдбата, избрала вместо нас място и време за присъствието ни. Ако бихме проживели спокойно, осигурени, макар не охолни осем години, просто щеше да продължи до Бог знае кога първата ни младост в умствен смисъл. Иначе казано, смисъл не би имало. Пък ние го печелехме с всеки ден. Наблюдения, познание, изводи, които скатавахме и трупахме като чеиз за предстоящото ни съжителство с неясно число себеподобни и неподобни, и безподобни. Вълнуващо е.
Онези читатели, които познават книга I на „Бивалици“, ще останат недоволни от оскъдните тук изображения. Ще им обясня защо: през посочените години на малцина е било до фото, а ние запълвахме мнозинството. Дори сама се зачудих, когато не открих вкъщи поне дузина снимки от периода. За разлика от преди и след. - Бележки
-
Книгата няма съдържание.
- Въведено от
- Еми
- Завършено от
- debora
- Създадено на
- Обновено на
- Източници
-
- Български книжици
първо издание, 2001 год.; твърди корици; анотация - Връзки в Мрежата
- Енциклопедии Книжарници
- Промени