Векът на просвещението
- Заглавие
- Векът на просвещението
- Други автори
- Румен Стоянов (предговор)
- Тип
- роман (не е указано)
- Националност
- кубинска
- Език
- български
- Поредност на изданието
- първо
- Категория
- Съвременни романи и повести
- Преводач
- Симеон Владимиров
- Език, от който е преведено
- испански
- Година на превод
- 1972
- Редактор
- Фани Наземи
- Художник
- Христо Брайков
- Художествен редактор
- Веселин Христов
- Технически редактор
- Найден Русинов
- Коректор
- Трифон Алексиев
- Оформление
- Кънчо Кънев
- Издател
- Издателство „Христо Г. Данов“
- Град на издателя
- Пловдив
- Година на издаване
- 1972 г.
- Печат
- Печатница „Дим. Благоев“ — Пловдив
- Други полета
- Празни страници: 2.
- Носител
- хартия
- Литературна група
- IV
- Дадена за набор/печат
- 24.X.1972 г.
- Подписана за печат
- 15.XII.1972 г.
- Печатни коли
- 22,50
- Издателски коли
- 17,10
- Формат
- 84/108/32
- Код / Тематичен номер
- 2484
- Номер
- Ч-3
- Издателски №
- 917
- Брой страници
- 360
- Тираж
- 19300
- Подвързия
- мека с обложка
- Цена
- 1,70 лв.
- С илюстрации
- да
- УДК
- Ч860(729.1)-31
- Анотация
-
Роден чрез 1904 г. в Хавана (бащата е архитект французин, майката рускиня), Алехо Карпентиер още седемгодишен изпълнява Шопен и Дебюси. Детско-юношеската му възраст протича в Куба с пътувания из Франция, Русия, Австрия, Белгия и вече подсказва цял един живот в досег с много народи и култури. На петнайсет години почва да пише, за да си даде сметка, че „традиционните повествователни методи са изчерпани“. Тогава открива Пруст и авангардистката поезия. Записва архитектура в Хаванския университет, без да оставя първото си увлечение и свири, композира. Напуска студентската скамейка и от 1924-та активно се занимава с журналистика: помества статии за литературата, изобразителните изкуства; расте интересът му към афро-кубинското ритмично богатство. Членува в Миноритетната група, представляваща културно-политическо движение на млади хора, които говорят за Пикасо, за Стравински, за съветската литература, за промени в изкуството и обществото. Когато в 1927-ма групата обнародва своя манифест против диктатора Мачадо, Карпентиер е сред авторите и лежи в затвора, където осъществява първия вариант на „Екуе-Ямба-О“, а на следващата година отива в Париж. Взема участие във Втория международен конгрес на писателите в сражаващ се Мадрид. През Втората световна война живее в Куба и посещава Хаити, където замисля „Царството на този свят“, посещава САЩ, Венецуела. От 1945-та до победата на Кубинската революция пребивава в Каракас и ръководи катедра по история на културата в училище за изобразителни изкуства. Едно пътешествие през селвата към изворите на Ориноко кристализира под формата на роман-дневник („Изгубените следи“) една от големите теми в неговото творчество: човекът и музиката през времето и пространството. В освободеното отечество Карпентиер оглавява Националното издателство и катедрата по история и филологията в университета, където е следвал. Понастоящем е културен съветник към кубинското посолство в Париж, и по такъв начин отново е заедно с други два стълба на латиноамериканската литература — Астуриас и Неруда.
Ето творбите на Карпентиер, видели бял свят досега.
„Екуе-Ямба-О“, роман, 1933. „Царството на този свят“, повест, 1949. „Изгубените следи“, роман, 1953, две издания на български. „Преследването“, повест, 1956. „Векът на просвещението“, роман, 1962. „Докосвания и различия“, есета, 1966 и два балета с музика от А. Ролдан и А. Г. Катурла. - Бележки за изданието, от което е направен преводът
-
El siglo de las luces
Alejo Carpentier, 1963 - Въведено от
- essen
- Създадено на
- Обновено на
- Връзки в Мрежата
- Библиографии
- Промени
- Чужди рафтове
-
- Притежавани / essen