Йозеф Томан
Дон Жуан

Легендата за Дон Жуан след първото й драматургично пресъздаване от Тирсо де Молина — „Севилският измамник“, 1630 — става една от най-привлекателните теми за европейската литература и изкуство. Три века в повече от двеста произведения на романисти, драматурзи и композитори — между които са Молиер, Байрон, Б. Шоу, Мороа, — Дон Жуан шествува в облика си на легендарния герой и на историческата личност граф Мигел де Маняра, живял през годините 1626–1679.
Един по-късен отглас на тази тема, подсказан от хуманното единоборство на испанския благородник Мигел де Маняра с мрачното време на крал Филип IV, е романът на чешкия писател Йозеф Томан, народен деятел на културата (1899–1977). Избрал за опора хрониката на Лоренцо ди Бради „Дон Жуан — легенда и история“ (1930), Томан се стреми да разкрие социално-нравствените причини за сложната и противоречива психология на своя герой, който извървява тежкия си път от безогледната себичност на господаря до човешкото щастие да служи на ближния.