Брад Линауийвър, Дафид аб Хю
Затънали до колене в смъртта

Извънземното спря да напредва. Завъртя главата си под такъв ъгъл, който никой човек не можеше да копира, без да откъсва поглед от мен. Гледахме се като двама мексиканци, преди да се изпозастрелят… вече мислех как изобщо да започна разговор с извънземен демон, чийто интерес към човешките същества по всичко изглежда се свеждаше до това, дали стават за ядене…

Чудатият хуманоид бавно вдигна дясната ръка към рамото си и започна да глади стърчащия бял кокал, сякаш проверяваше с палеца си остротата му. Цялата гледка беше много странна и не предполагаше мирни намерения… Чудовището ме нападна толкова бързо, че не успях да стрелям. Щурмува ме, опитвайки се с ноктите на едната си лапа да ме сграбчи за гърлото, а с другата — да парира байонета ми.