Борис Младенов — Young
Рапсодия в бяло

Предговор … 2
        Една каквато и да бъде книга … 3
        Предначертан е моят жизнен път … 4
        С мъгли и дъжд пристигна есента … 5
        Завърших медицина с топ успех … 6
        Рапсодия в бяло … 7
        Животът е за всяка земна твар … 8
        Макар че в край далечен днес живея … 9
        Изслужих аз военната си служба … 10
        Бях практикувал само две години … 11
        „Затворено!“ — другарката отсече … 12
        Шест години здравните науки … 13
        В живота си не съм познал ненавист … 14
        Защо съм с дух чувствителен устроен … 15
        Абортите са щекотлива тема … 16
        Щастлив бях в моя роден край, когато … 17
        Ако не бе открит пеницилина … 18
        На времето, деца, пеницилинът … 19
        Цял ден безспир и почивка … 20
        Щом чуя тежките й стъпки … 21
        През до-антибиотичната ера … 22
        Не го съзнаваме — (и по-добре) … 23
        Те като въздуха са невидими … 24
        „Да бягаме от тук“ — ми рече ти … 25
        Резистентност … 26
        Кръвопускане … 27
        С какво ли е лекувал Хипократ … 28
        Цял месец главоболие жестоко … 29
        Те идват: болни, непознати, чужди … 30
        Пристигат те с последната надежда … 31
        В болника виждам само пациента … 32
        Във болницата шества голотата … 33
        В каквато да е възраст с пълно право … 34
        От гледище на лекар аз твърдя … 35
        Когато болният ми повери … 36
        Не няма свикване. От опит знам … 37
        Те се връщат често в този свят … 38
        В страданието всички тук са равни … 39
        Видял съм болни — мускулести, силни … 40
        Наричаме се с разни имена … 41
        За първа пункция той бе дошел … 42
        Очите им! Когато ги погледна … 43
        Как може да застанеш пред дете … 44
        Като олово споменът за тях тежи … 45
        От всяка възраст те за мен са равни … 46
        Еднакво ме боли за всеки болен … 47
        През целия си творчески живот … 48
        Прието е мъжете да не плачат … 49
        Те няма никога да порастат … 50
        Достигнах пенсията, остарях … 51
        През ранното ми детство с братовчеди … 52
        Очи човешки — два бездънни вира … 53
        Баща и майка, брат, сестра, съпруга … 54
        Лица човешки — от различни раси …55
        Притворя ли очи, пред мен изплуват те … 56
        За половин век колко пациенти … 57
        Сълзи съм виждал като дъжд пороен … 58
        Готов съм да работя без почивка … 59
        Да се не връща оня черен ден … 60
        То бе подарък скромен, малък жест … 61
        Човек не бива никога да губи … 62
        Кой е създал живота? И кога … 63
        На микроскопа клетка подир клетка … 64
        Тъй както ни отвежда телескопът … 65
        Най-хубавото време на деня … 66
        Далече от природата, затворен … 67
        Разцъфне в парка нежен цвят … 68
        Сред снежна белота в премяна бяла … 69
        Цветята като живи същества … 70
        Едва ли някой ще го разбере … 71
        Alopecia … 72
        Serenity … 73
        Детето се роди среднощ. Момче … 74
        Човек започне ли да застарява … 75
        От ден на ден, за близо и далече … 76
        Ръка младежка — мускулеста, здрава … 77
        Депресия. Носталгия. Тъга … 78
        Достигнахме до старини пределни … 79
        Той идвал сутрин в старческия дом … 80
        Отдавна аз съм старец побелял … 81
        Припомних си една забавна сцена … .82
        Докараха болна старица с линейка … 83
        „Не ме разбират“ — тя ни се оплака … 84
        „Кажи ни, дядо, по каква причина“ … 85
        Да си хуманен лекар означава … 86
        Тях обществото вече не признава … 87
        Колеги, млада двойка, бе довела … 88
        Изповед на народния лечител … 89
        Дали си селски лекар прост … 90
        Нямам вече интереси … 91
        Защо не съм певец естраден … 92
        Незаконно забогатял … 94
        Медалът — бронзов, сребърен и златен … 95
        Ще го повторя пак (не е излишно) … 96
        Довчера ти се чувстваше дете … 97
        Да бяха ми го казвали тогава … 98
        На внуците си бабата разправя … 99
        "Ти знаеш ли, водата като капе … 100
        Когато си до мене ти в колата … 101
        Откакто се очовечил човека … 102
        За жалост с време губиме представа … 103
        Щом нощ настъпи, мрак града покрива … 104
        Все още помня първия си стаж … 105
        Часовникът мълчеше полубуден … 106
        Щом с тъмен плащ в небесните простори … 107
        Дочуяли тревожния сигнал … 108
        Болницата тази нощ е тиха … 109
        От слънце и от въздух чист лишен … 110
        В един живот прекарах два живота … 111
        По всички земни кътчета събрани … 112
        Когато след отруден дълъг ден … 113
        Ноща със динамит е заредена … 114
        Понякога съм много уморен … 115
        Лекарски грешки … 116
        Аз имам две съвсем различни новини … 117
        Дежурствата ми често бяха тежки … 118
        Кой болно обществото е създал … 119
        И обществото взето като цяло … 120
        През многолетната си кариера … 121
        Човекът е по своята направа … 122
        Ако из парка тръгна с автомат … 123
        Нагоре и все по-нагоре … 124
        Защо домашният кантар отколе … 125
        Щом хапнеш хляб, теглото ти расте … 126
        Масмедията от една страна … 127
        Не съм могъл за миг да го допусна … 128
        Цяла зима пълна бъчва … 129
        Откакто на земята свят светува … 130
        И в медицината, като в живота … 131
        Играят и танцуват балеринки … 132
        Заробване или фатална дружба … 133
        През своя многолетен трудов стаж … 134
        Когато болните изпращам в къщи … 135
        Не бе животът ми на лекар лесен … 136
        О, ако би могло с магичен трик … 137
        Професиите са еднакво важни … 138
        Видях безкрайни мъки и терзания … 139
        Приятно е в трамвай, във градски хали … 140
        Десет години борба за искрица живот … 141
        Прекланям се пред твоя дух човешки … 142
        Живеем в бурно, динамично време … 143
        Какво е болницата за лаика … 144
        Как бързо двадесети век измина … 145
        Животът ми залязва. Остарявам … 146
        Акулата, звучи анекдотично … 147
        Това е болницата: болни хора … 148
        Умре ли болен или е изписан … 149
        Старостта на никой не прощава … 150
        Работех нещо бързо и припряно … 151
        Сбогуване … 152
        Това, което ний успяхме двама … 153
        Беседвахме на тема „Болни стави“ … 154
        Разходката за стария човек … 155
        Мозъчен инсулт … 156
        Предсърдно мъждене … 157
        Бях болен. Цяла седмица лежах … 158
        Пропуснал съм да взема тамбокор … 159
        В два свята два живота аз живея … 160
        Защо и как се случи, не разбрах … 161
        Редеят нашите редици … 162
        Не се страхувам от инфаркт и рак … 163
        С неспирен устрем детското телце … 164
        Оглеждам се с нарастваща тревога … 165
        В живота има мигове повратни … 166
        През тъмна нощ сред непрогледен мрак … 167
        За N-ти път сънувах сън нощес … 168
        Съдбата носи хиляди „Ако“ … 169
        Животът е от нас непредсказуем … 170
        Пред болестите всички ний сме равни … 171
        Според една народна поговорка … 172
        „Намаза ли се с крем?“ — попита ти … 173
        Тя дълго се въртя и се чуди … 174
        Отивам да почивам — рекох аз … 175
        Ръцете ми.Какво са те за мен? … 176
        С пари не може всичко да се купи … 177
        „Чудесно мъжко яке!“ — чух жена ми … 178
        Какво е дрехата?! От памтивека … 179
        Тоз път предаването бе на тема … 180
        Два часа вече малкото дете … 181
        Отправила навън критични взори … 182
        Природата безспир ни изненадва … 183
        Пред погледа ми пропълзя и спря … 184
        Когато бях по-млад, с един замах … 185
        Аз мъж съм необрязан с двама внука … 186
        През половинвековен трудов стаж … 187
        Мъж на джи-пи позвънява … 188
        На доктор трябва всичко да се казва … 189
        Като дете (по-късно го прозрях) … 190
        Загазил дядо — грип го хванал … 191
        Две стари баби в болничната стая … 192
        Пристигна тя със своята сестра … 193
        Щом някой ден пристигне старостта … 194
        Той в дъ-то ми със ръкавица бръкна … 195
        Аз виждам секса с други очила … 196
        Дядо поп със болничен екип … 197
        Ний бяхме в кабинета тъмен двама … 198
        Лекарка млада преглежда старик … 199
        Пристигна в Бърза помощ наркоман … 200
        Какво сме лекарите без сестрите … 201
        Изстрелял Ерос своята стрела … 202
        Но не след дълго, сякаш ангел чист … 203
        Двама голи старци си ги мерят … 204
        Не чакайте от здравия младеж … 205
        Дочуто на визитация … 206
        Нощно дежурство … 207
        Откровен отговор … 207
        Санитарка със самочувствие … 207
        Научно съобщение … 208
        Нова версия … 208
        Напаст божия … 208
        Не ползвай в болницата асансьора … 209
        Не е приятен старият човек … 210
        Тя беше много, много стара баба … 211
        Като се срещна с нея всеки път … 212
        Не съм го осъзнавал до сега … 213
        Тъй както пишех върху лист хартия … 214
        Щом дойде есента, цял свят … 215
        Да беше ни предсказала гледачка … 216
        Меря кръвното на мойта мила … 217
        „Благородни“ лекарски лъжи … 218
        Не мога още да го възприема … 219
        „Отивам си!“ — ми рече. И е прав … 220
        В живота, освен болници и болни … 221
        Последен ден от дълга кариера … 222
        Приключих с благородна кариера … 223
        Today’s my last working day … 224
        Последен ден на стрес и труд … 225
        At seventy three I can understand … 226
        На седемдесет и три всеки го знай … 227
        На портата ми старостта потропа … 228
        „Всяко чудо три дни трае“ … 229
        И таз година, също като лани … 230
        Постигнах професионални цели … 231
        Достатъчно. Последен трудов ден … 232
        Тъй както в размисли се бях улисал … 233
        Получиш ли от някого похвала … 234
        Край болницата пътьом като мина … 235
        И болницата двери пак разтвори … 236
        Когато в болницата днес попадна … 237
        Лежа на болничния одър … 238
        Ний всички сме обречени. Над нас … 239
        Новогодишни размишления … 240
        Размишления над една снимка … 241
        На времето бях много по-уверен … 242
        Роднините.те всички са такива … 243
        Като сравня приятели с роднини … 244
        Ако почерпиш някой свой познат … 245
        Седемдесет и осмата година … 246
        Отиде си доброто старо време … 247
        Едва веднъж се срещаме годишно … 248
        Познавам я — жестока, безогледна … 249
        Животът и смъртта, кой днес не знай … 250
        И днеска в обществото като цяло … 251
        Животът ни е благото, което … 252
        Животът ни е низ от ритуали … 253
        Подготвен съм за изненади аз … 254
        Когато от небето екне тътен … 255
        Откакто на крака човек съм станал … 256
        Баща ми на моята възраст почина … 257
        Кой здравето щади и оценява … 258
        Природата един живот ни дава … 259
        О, суета човешка! Нямаш край … 260
        Eutanasia … 261
        За себе си не ме вече страх … 262
        Да предположим, че един мъж най-обикновен … 263
        Животът ни по старому изглежда … 264
        Животът ни безследно си отива … 265
        От нищото към вечността поел … 266
        В живота имах много светли дни … 267
        Не вярвам аз в задгробен Рай и Ад … 268
        Не знам кога и кой ни е създал … 269
        Накрая на живота е прието … 270
        Послеслов … 271
        Епитафия … 272