Джек Керуак
По пътя

Джек Керуак (1922—1969) е един от най-самобитните представители на американската литература, ярък изразител на настроенията на младежта в САЩ през 50-те години и на онова социално-духовно движение, което по-късно стана известно като „битничество“. Първият му роман — „Градчето и градът“ (1950) издава влиянието на Т. Улф, но още в него се долавя оригиналното и силно дарование на младия автор. „По пътя“ (1957) става истинска сензация и със своята тема — скиталчеството като метафора за дълбока вътрешна неудовлетвореност и за протест, и със „спонтанния“ метод, избран от писателя като особено подходящ за обрисуване на хаоса, в който са тласнати неговите герои (аморфност на композицията, епизодична накъсаност на сюжета, импресионистичност в описанията, натурализъм в детайлите). Керуак остава верен на своя творчески натюрел и в следващите си романи: „Подземни хора“, „Бродягите на Дхарма“, „Биг Сур“ и дp., както впрочем и в стиховете си, високо ценени от познавачите и тълкувателите на модерна американска поезия.