Карлос Кастанеда
Пътуване към Икстлан

ЧОВЕК трябва да поема отговорност за това, че живее в един необикновен свят — каза дон Хуан. — Знаеш колко необикновен е този свят, нали?
        Кимнах с глава утвърдително.
        — Не говорим за едно и също нещо — каза той. — За теб светът е необикновен, защото ако не се отегчаваш, си скаран с него. За мен светът е необикновен, защото е удивителен, страшен, тайнствен, неразгадаем: мен ме интересува да те убедя да поемаш отговорност, че живееш тук, в този чуден свят, в тази приказна пустош, в това приказно време. Иcкax да те убедя, че трябва да се научиш да правиш всичко съзнателно, защото ще останеш тук за кратко време, всъщност прекалено кратко, за да бъдеш свидетел на всичките му чудеса…
        Погледнах дон Хуан. Той се взираше в мен.
        — Можеш да оцелееш единствено като воин по пътя на познанието — каза той. — Защото изкуството на този воин е да изравни ужаса да си човек с чудото да си човек.