Дж. Р. Р. Толкин
Разказ за Децата на Хурин

В Средната земя има предания от далечни епохи преди „Властелинът на пръстените“ и разказаната в тази книга история се разиграва в необятната страна, която някога се разстилала на запад отвъд Сивите заливи, но била погълната от морето в страшния катаклизъм, сложил край на Първата епоха на Света.
През ония далечни времена първият Мрачен владетел Моргот живеел далече на север в титаничната си крепост Ангбанд, наречена Железния ад, и трагедията на Турин и неговата сестра Ниенор се развива в сянката на страха от Ангбанд и войната, разпалена от Моргот срещу земите и тайните градове на елфите.
Техният кратък и страстен живот е белязан от първичната ненавист на Моргот към тях, защото са деца на Хурин — човекът, дръзнал да се опълчи и да му се присмее в лицето. Срещу тях Моргот праща най-страховития си слуга Глаурунг, могъщ дух във формата на чудовищен огнен дракон. В тази история за жестоки нашествия и бягства, за горски укрития и гонитби, за съпротива и гаснеща надежда, Мрачният владетел и драконът излизат на сцената като ярки и страховити образи. Коварният и насмешлив Глаурунг изкривява съдбата на Турин и Ниенор чрез убийствено лукави и злостни лъжи, за да се изпълни прокобата на Моргот.

Най-ранните варианти на тази история от Дж. Р. Р. Толкин се появяват още в края на Първата световна война, но много след това, когато „Властелинът на пръстените“ вече беше завършен, той ги пренаписа наново и ги разшири, усложнявайки действието и добавяйки нови герои; тя се превърна в главната легенда от неговия труд над историята на Средната земя. Но той не успя да я приведе във финална и окончателна форма. В тази книга се постарах след дълго проучване на ръкописите му да изградя едно свързано повествование, без да добавям каквото и да било.
— Кристофър Толкин