Маделин Милър
Цирцея

— Как чувстваш божествеността си?
Затворих очи. Ако бях смъртна, щях да чуя биенето на сърцето си, но кръвта тече лениво във вените на боговете не чух нищо. Не исках да го разочаровам и притиснах ръка до сърцето си. Най-сетне долових тихо туптене и казах:
— Чувствам се като черупка.
— На мида или на ръковина?
— На ръковина.
— И какво има в черупката?
— Нищо. Въздух.
— Това са две различни неща. Нищото е нищо., а въздухът изпълва дъха, живота, духа и думите. Всичко!

Очите й са жълти като урина, гласът й скрипти все едно е сова, наричат я Ястреб, но е толкова грозна, че може да й казват и Коза…

В дома на Хелиос, бога на Слънцето и най-могъщия сред титаните, се ражда дъщеря. Цирцея е необикновено дете — не е могъща като баща си, нито порочно съблазнителна като майка си, заради което е презряна и отхвърлена от семейството си. Изолирана от своите, тя се обръща към смъртните и скоро разкрива, че всъщност притежава голяма сила — силата на магьосничеството.

Ужасен от способностите ѝ, Зевс я запраща на самотния остров Еея, където Цирцея черпи сила от природата и развива силите си. Но тя няма да бъде вечно сама. Съдбата ѝ се преплита с тази на много от известните митологични фигури — вестоносеца на боговете Хермес, майстора Дедал, Минотавъра и разбира се, лукавия Одисей.

Много опасности грозят сама жена в свят като този, а Цирцея успешно си навлича гнева както на смъртни, така и на богове. За да защити това, което ѝ е най-близко до сърцето, тя трябва да използва всичката си сила и да реши дали принадлежи на божествата, от които е родена, или на смъртните, които е обича.