Стоян Загорчинов
Ден последен

Романът „Ден последен“ всъщност е по-стар по зараждане от легендата. За него, като се върна назад в спомените си, мога да кажа следното: държах последните си изпити по история в Софийския университет; залягах особено много върху българската история, преподавана тогава от покойния професор В. И. Златарски. И ето, при четене на неговите лекции аз попаднах на онова място от живота и дейността на Теодосия Търновски, когато той живее в Килифарския манастир до Търново. Един ден, като се моли, Теодосий има видение за поробването и гибелта на България. Това видение поразява така ума и сърцето на Теодосия, че той прекъсва молитвата си и облян в сълзи, отива да го разправи на своите ученици и последователи. Не зная защо, образът на този монах, който забравя мистичните си радости и плаче за съдбата на своята страна, ме порази тогава толкова силно. Този средновековен деятел доби ясна физиономия, но заедно с него заживя и цялото онова далечно и тревожно време. Крушението на нашата страна в XIV столетие сякаш бе станало вчера пред мене, пред очите ми, и тази трагедия бе трагедия и на отделни хора, които познавах и обичах…