Алеко Константинов
Бай Ганю • Разкази • Фейлетони • Пътеписи

Автор

Алеко Константинов

Заглавие

Бай Ганю, Разкази, Фейлетони, Пътеписи

Издателска поредица

Библиотека „Български писатели“

Тип

сборник

Език

български

Категория

Българска класика: разкази и новели

Жанр

Класическа проза (XIX век), Пикаресков роман

Теми

Бай Ганьо, Екранизирано, Нова българска литература (кр. на XIX-XXI в.), Сатира, Хумор

Редактор

Петър Пондев, Лилия Кацкова

Редакционна колегия

Богомил Райнов, Георги Караславов, Георги Цанев, Ефрем Каранфилов, Камен Калчев, Никола Фурнаджиев, Николай Хайтов, Пантелей Зарев

Художник

Кънчо Кънев

Художествен редактор

Магда Абазова

Технически редактор

Ветка Гуджунова

Коректор

Мария Кондова

Издател

Издателство „Български писател“

Град на издателя

София

Година на издаване

1967

Печат

ДПК „Димитър Благоев“ — София

Други полета

Под редакцията на: Петър Пондев

Носител

хартия

Литературна група

VI/26

Дадена за набор/печат

26.VIII.1967

Излязла от печат

20.XI.1967

Печатни коли

27,25

Издателски коли

19,20

Формат

78/108/32

Номер

Б-3

Поръчка

236/1967

Брой страници

436

Тираж

25100

Подвързия

твърда с обложка

Цена

1,48 лв.

УДК

886.7-32

Анотация

„Че аз съм щастливец, това го знае цяла България; но туй, което никой не знае, то е, че днес нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн. Това обстоятелство никак не ми попречи обаче да съхраня своето царствено величие.
        Аз все пак гледах на света и хората тъй, като че милион Родшилдовци и Вандербилтовци мога да ги натъпча в джеба на жилетката си, а пък нашите богаташи не представляваха пред моите очи нещо повече от пепелта на снощната ми последна цигара. Това всичко е хубаво, ама тютюн все пак няма, да го вземе дяволът !
        Глупава страст!
        Вървя из улицата и погледът ми разсеяно се мята от фигура на фигура и всяка фигура още повече укрепява съзнанието ми, че аз съм щастливец.
        Ето например онзи предприемач: кой може да се отнесе към него с уважение? На кой господ не се е кланял той, само и само да не бракуват неговите батакчийски доставки? И защо му са пустите пари, дето ги печели, когато живее като говедо?
        Ето онзи висши чиновник; какви подлости не е извършил той, за да достигне до чина, който всеки знае, че недостойно занимава.“

Информация за автора

Алеко Иваницов Константинов (13 януари 1863 — 23 май 1897), познат под псевдонима Щастливеца, е български писател, адвокат, общественик и основател на организираното туристическо движение в България. Превежда произведения от А. С. Пушкин („Бахчисарайски фонтан“, „Полтава“, „Цигани“), М. Ю. Лермонтов („Демон“, „Беглец“), Н. А. Некрасов („Руските жени“, „Кой е строил железния мост?“), Молиер („Тартюф“), Фр. Копе („Отче наш“), В. Сарду („Партиите в Монако“) и др. Произведения на Алеко Константинов са преведени на около 30 езика. Първите преводи са от края на ХІХ век (естонски, руски, сръбски) и началото на ХХ век (немски, полски, френски, чешки и други езици).

Съдържание

Бай Ганю — стр. 9

РАЗКАЗИ И ФЕЙЛЕТОНИ
От много ум — стр. 185
Пази боже сляпо да прогледа — стр. 190
Честита Нова година — стр. 199
Иди му се надявай — стр. 205
Освидетелствувание зъбите на посещающите Черната джамия — стр. 213
Отворено писмо до г. Велчо Велчев — стр. 218
Смирррно! Pom-а п’ли! — стр. 223
Угасете свещите! — стр. 227
„Малко сравнение“ — стр. 231
Сеятели на рабски чувства — стр. 234
Миш-маш — стр. 239
Ех че гуляй му дръпнахме! — стр. 244
Страст — стр. 247
Що значи „народът ликува“ — стр. 251
И сега бият, брате мой — стр. 256
Херострат II — стр. 260
И той ако не е симпатичен, артък… — стр. 263
Разни хора, разни идеали — стр. 266
Раnеm et circenses — стр. 280
Скромна лепта на общия жертвеник — стр. 284

ПЪТЕПИСИ
До Чикаго и назад — стр. 293
До Желюша с говежди вагони — стр. 405
Какво, Швейцария ли? — стр. 409
София—Мездра—Враца — стр. 417
През марта на Чепино — стр. 424

Бележки