Из старата българска литература
- Заглавие
- Из старата българска литература
- Други автори
- Петър Динеков (предговор), Константин-Кирил, Методий, Климент Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, Презвитер Козма, Евтимий Търновски, Монах Исая, Григорий Цамблак, Владислав Граматик, Поп Пейо, Матей Граматик, Методий Драганов, Йосиф Брадати
- Тип
- сборник
- Език
- български
- Категория
- Старобългарска литература
- Теми
- Стара българска литература
- Редактор
- Петър Динеков, Иванка Тодорова
- Художник
- Елена Маринчева
- Художествен редактор
- Виолета Кръстева
- Коректор
- Лиляна Пеева
- Издател
- Издателство „Български писател“
- Град на издателя
- София
- Година на издаване
- 1977
- Печат
- ДП „Вал. Андреев“ — гр. Перник
- Носител
- хартия
- Литературна група
- VI/41
- Дадена за набор/печат
- 25.V.1977
- Излязла от печат
- 30.XI.1977
- Печатни коли
- 15
- Издателски коли
- 12,60
- Формат
- 32/84/108
- Код / Тематичен номер
- 15 95373-21311/6010-21-77
- Поръчка
- 137/1977
- Издателски №
- 4232
- Брой страници
- 240
- Тираж
- 20 113
- Подвързия
- мека
- Цена
- 0,40 лв.
- Анотация
-
Когато философът беше във Венеция, епископи, попове и черноризци налетяха на него като врани на сокол и подигнаха триезичната ерес, говорейки: „Човече, кажи ни, как тъй ти сега си създал книги на славяните и ги поучаваш?… Ние знаем само три езика, с които е достойно да славим Бога в книгите — еврейския, гръцкия и латинския.“
Философът им отговори: „Бог не изпраща ли дъжд еднакво на всички? Също тъй и слънцето не свети ли на всички? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате всички други народи и племена да бъдат слепи и глухи? Пояснете ми — Бога за безсилен ли смятате, та той не може да даде всичко това. или завистлив, та не желае? Че ние познаваме много народи, които разбират книги и които славят Бога всеки със свои език. Известни са следните: арменци, перси, авазги, ивери, сугди, готи, авари, тирси, хазари, араби, египтяни, сирийци и много други…“
С тези думи и с още много други думи философът ги посрами. Остави ги и си замина.
--Из „Пространното житие на Кирил“ - Съдържание
-
Основни черти на старата българска литература (предговор) — Петър Динеков — стр. 5
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА ПРЕЗ IX—XII в.
Първобългарски каменни надписи (X в.) — стр. 39
Константин-Кирил (IX в.)
Молитва към Григорий Богослов — стр. 42
Молитва преди отпътуване за Цариград — стр. 42
Предсмъртна молитва — стр. 42
Методий (IX в.)
Из канона в чест на Димитър Солунски — стр. 44
Климент Охридски (IX в.)
Из живота на Кирил — стр. 45
Из живота на Методий — стр. 65
Климент Охридски (IX—X в.)
Похвално слово за Кирил — стр. 73
Константин Преславски (XI в.)
Пролог към Учителното евангелие — стр. 77
Азбучна молитва — стр. 78
Константин Преславски (IX в.) (Константин-Кирил) (IX в.)
Проглас към евангелието — стр. 80
Неизвестен автор (X в.)
Похвала на цар Симеон — стр. 84
Йоан Екзарх (IX в)
Пролог към небеса — стр. 85
Из Шестоднева (Пролог. За птиците. Симеоновият дворец) — стр. 86
Черноризец Храбър (IX—X в.)
За азбуката — стр. 96
Презвитер Козма (X в.)
Беседа против богомилите (За еретиците. За монасите) — стр. 99
Богомилски произведения
Тайната книга — стр. 117
Неизвестен автор (XI—XII в.)
Солунска легенда (Слово на Кирил Философ как покръсти българите) — стр. 124
Неизвестен автор (XI в.)
Български апокрифен летопис — стр. 126
Повести и разкази
Чудото с българина — стр. 132
Из Александрията (Поход в Азия) — стр. 136
(Смърт Александрова) — стр. 139
Из „Варлаам и Йоасаф“ (Притча за еднорога) — стр. 142
(Притча за тримата приятели) — стр. 143
Aпокрифи
Ходене на Богородица по мъките — стр. 145
Детство Исусово — стр. 152
Из гадателните книги (Коледник) — стр. 157
(Гръмник) — стр. 158
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА ПРЕЗ XIII — XIV в.
Неизвестен автор (XIII в.)
Възобновяване на Българската патриаршия в 1235 г. — стр. 163
Евтимий Търновски (XIV в.)
Из живота на Иван Рилски — стр. 165
Монах Исая (XIV в.)
Разорение на Македония — стр. 176
Григорий Цамблак (XIV—XV в.)
Патриарх Евтимий в Търново — стр. 178
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА ПРЕЗ XV — XVIII в.
Владислав Граматик (XV в.)
Възобновяване на Рилския манастир и пренасянето на мощите на Иван Рилски в Рила — стр. 195
Неизвестен автор (XV в.)
Безименна българска хроника (XV в.) — стр. 206
Поп Пейо (XVI в.)
Борба срещу насилствените помохамеданчвания в София (Из житието на Георги Нови Софийски) — стр. 214
Матей Граматик (XVI в.)
Нови помохамеданчвания в София (Из житието на Никола Нови Софийски — стр. 220
Методий Драганов (XVII в.)
Потурчване на Чепино — стр. 225
Йосиф Брадати (XVIII в.)
Из дамаскинската книжнина. (За жените) — стр. 227
Бележки — стр. 229 - Бележки
-
Забележки: 1. изд. 1968
Страница 4 е празна. - Въведено от
- Karel
- Създадено на
- Обновено на
- Източници
- Забележки [1. изд. 1968], УДК -- COBISS
- Връзки в Мрежата
- Библиографии