Николай Лилиевъ
Птици в нощьта

Записът е непълен. (Липсва задна корица)

Автор
Николай Лилиевъ
Заглавие
Птици в нощьта
Алтернативно заглавие
Птици в нощта
Тип
Поезия
Език
български
Поредност на изданието
второ
Категория
Българска класика: поезия
Жанр
Поезия
Теми
Нова българска литература (кр. на XIX-XXI в.)
Издател
Ал. Паскалевъ и С-ие
Град на издателя
София
Година на издаване
[б.г., 1921]
Други полета
Посвещение: На Димитъръ Подвързачовъ
Носител
хартия
Формат
190/130
Подвързия
мека
УДК
886.7-1
Информация за автора

Николай Лилиев, истинско име Николай Михайлов Попиванов (26 май 1885 — 6 октомври 1960), е виден български поет символист и драматург. От началото на века до войните Лилиев е един от най-талантливите поети на България. След появата на първите му книги неговата поезия се оказва в центъра на критичните полемики. Тя се свързва с върха и залеза на българския символизъм. Поезията на Лилиев е преведена на множество европейски езици, името му неизменно присъства в европейските литературни речници и енциклопедии.

Съдържание

I

Светло утро, ти прокуди — стр. 7
Песен — стр. В
Небето е безумно синьо — стр. 9
Тихият пролетен дъжд — стр. 10
Съмна в сънните градини — стр. 11
Напразно ваший дух лети — стр. 12
На вечностьта с предвечний лик — стр. 13
Песен — стр. 14
На светлото утро разсветния звън — стр. 15
Във тоя век — стр. 16

II

Вървя смирен, вървя самин — стр. 19
Чертаят се сребърни линии — стр. 20
Чуй в гората смъртен стон — стр. 21
Кръгозори надвесени — стр. 22
Ридаят скръбни ветрове — стр. 23
Песен — стр. 24
Сред есенното запустение — стр. 25
Трептят простори, осветени — стр. 26
О, аз съм оня странен цар — стр. 27
Приласкай ме, вълна — стр. 28

III

Моите спомени — стр. 31
Моя дух посетява страните — стр. 32
Не зная тоя път извежда — стр. 33
Клето сърце, пожали — стр. 34
Те не говорят — моите очи — стр. 35
Лежа в безлюдните пустини — стр. 36
Кажете, тоя странен ден — стр. 37
Безнадежни са моите думи — стр. 38

IV

Все тия болни светлини — стр. 41
Жената, която от паметни дни — стр. 42
Майко, от години сън заспала — стр. 44
Отровна мисъл ме похити — стр. 45
Ти сплиташ в упоение ресници — стр. 46
На безпокойна връст — стр. 47
Ти чуваш мойта горестна молба — стр. 48

V

В далечни, изгубени степи — стр. 51
От ранина обезумел аз пих — стр. 52
Пред мене се разкриват стръмнини — стр. 53
И слънцето с предвечния си плам — стр. 54
Да можех и днес окрилен — стр. 55
Години моята душа трепти — стр. 56
Приижда вълната на моята скръб — стр. 57
На деня под безплодните крясъци — стр. 58
Аз знам, че в скръбна, късна вечер — стр. 59
Сенки своя път поели — стр. 60

VI

Към природата — стр. 63
Към пролетта — стр. 64
Към слънцето — стр. 67
Към родината — стр. 68
Към самотата — стр. 71
В тълпата равнодушна и студена — стр. 72
Към далечния — стр. 73
Към нощта — стр. 74

ѴII

Мъртво небе — стр. 77
Градът — стр. 85
Тълпите — стр. 94

Бележки

Издателски данни: София : Ал. Паскалев и сие, [1921] (София : Либер. клуб)
Физическо описание: 96 с. ; 25 см.

Описание: Лилиев, Николай / Птици в нощта / Николай Лилиев — 2. изд. — София : Ал. Паскалев и сие, [1921] . — 96 с. ; 18 см.

Страници 2 и 6 са празни.

В съдържанието погрешно е указано, че „Мъртво небе“ е на стр. 78.

Въведено от
Karel
Създадено на
Обновено на
Източници
Виж „Връзки в Мрежата“:
1. COBISS: УДК, издателски данни, физическо описание
2. Регионална библиотека “Пенчо Славейков”, Варна: УДК, описание, дигитално копие
3. Антикварна книжарница АлбаБукс, София: подвързия, формат
4. Уикипедия: информация за автора
Връзки в Мрежата
Библиотеки Библиографии Енциклопедии Книжарници

Корици 1